От януари

Новата година идва не само с надежди, но и с много отложена работа от старата.

Нова година. Нови обещания. Ново начало. Нови цели. Нови амбиции. Стари навици.

Какво по-мотивиращо от  началото на новата година? Съставяме списъци, чертаем планове,  обещаваме.  Мислим „на едро“, говорим гръмко, крачим смело по пътеката към големите дела. А стигаме ли?

Защо се случва все така, че още в средата на пролетта сме забравили за новогодишните обещания? Защо всяка година, след като теглим чертата, се оказва, че положените усилия за реална промяна са приблизително равни на нула?

От януари ще сме по-пестеливи и ще инвестираме правилно. От януари ще спортуваме повече и ще се грижим за здравето си. От януари ще си търсим нова работа или ще започнем бизнес. От януари ще караме по-внимателно и отговорно.

От януари минималната заплата стана 420лв. и ще намалее броят на работещите бедни в страната ни. От януари винетките поскъпват, но пък ще се подобри състоянието на пътищата ни. От януари започва строенето на трети лъч на метрото в София и ще забравим за задръстванията.

Тази година, както и всяка друга, милиони хора по света започват с обещанията.  Десетки политици у нас също.  Новата година, заедно с първия ѝ месец, са се превърнали в символ на промяната. Осъзнали всичките неслуки, недовършени и провалени дела през изминалата година, през януари сякаш събираме сили и тръгваме с нова надежда. Някъде по пътя обаче се губим и през декември се оказваме „на същото дередже”- пак недоволни, пропилели поредните си 365 дни.

През 2016 за пръв път ще паралелно с класическото, ще се проведе и електронно гласуване. Разбира се, ако парламента се вслуша в двата милиона българи, подкрепили референдума. Очакваме по-голяма избирателна активност както вътре в страната, така и от българските граждани в чужбина.

Освен това предстоят и избори за нов президент през октомври. Очакванията са за независим, политически активен и авторитетен държавен  глава, чиито правомощия да не бъдат толкова силно подценявани, както досега. Изглежда сме забравили, че той е този, който има правото да насочва развитието на страната в сферата на отбраната и външната политика, както и да налага вето над лобистки закони.

В съдебната система нагласите сякаш не са много оптимистични.  Предизвикателството за ефективна реформа, започнало още по времето на Прехода и все още неосъществено, е на дневен ред и през 2016-та. Желанието за прозрачност, независимост и ефективност  все остава неудовлетворено. Споровете и интригите през последните месеци още повече изгубиха общественото доверие в съдебната институция. Ще се върне ли някога?   

Пред нас стоят още стотици въпросителни, свързани с предстоящата година, чиито отговори ще търсим активно през следващите месеци. Ще следим отблизо както личностното си развитие, така и общественото. Ще питаме, ще търсим истината, ще спорим, ще говорим и ще чакаме резултатите „догодина по същото време”.