Вие пишете доклади, ние ги четем. Всичко е наред

Утре (27-и януари) България ще получи поредния доклад от Европейската комисия, но предварително се знае, че страната не е изпълнила дългогодишните си обещания към Европа

2016-а година е и вече няма нужда да отваряме докладите на Европейската комисия. В тях общо взето винаги пише едно и също – добри препоръки (които не спазваме), лоши оценки (които не приемаме, защото и без това сме двойкарите в класа) и в зависимост от какви абсурди са станали през изминалата година, различни примери. Тази година е „Яневагейт“ (макар да мразя този термин), но всъщност – има ли значение? В докладите ясно се говори за едно - реална съдебна реформа, докато партиите в България говорят, че от такава или няма нужда, или не толкова радикална. Но никоя не смее да каже, че е несъгласна с европейските пътища.

Ден преди поредния доклад на ЕК, настроенията са шарени – едните са оптимистични, защото знаят какво пише в доклада и очакват промяна след него. Вторите – повечето – са по-скоро нервни, управляващата коалиция иска оставката на ВСС. На третите, към които се числя и аз, не им пука особено.

Не знам защо първите са оптимистични, нито пък защо вторите са нервни. Явно „преддокладно“ е новото „предизборно“, понеже изборите и без това станаха прекалено често явление.

Веселин Желев написа в Клуб Z, че „Докладът е добър“. Не защото написаното в него е добро, а защото показва, че ние, които смятаме, че България има нужда от остър завой, особено в съдебната система, не сме сами. Европейския съюз е с нас.

Европейския съюз обаче е „с нас“ от години. И ако „с нас“ значи да ни пишат доклади постоянно, без след това да има последствия, когато не изпълняваме нито една от заръките – да, Европейския съюз е с нас. Но излиза, че Съюза са само теоретици, без да вършат нищо на практика. А моето вярване (или страх), че единственото, което интересува Европейския съюз – да има мнозинство на ЕНП в Европейския парламент, което е и причината да подкрепят правителствата на Борисов – само се потвърждава.

Борисов вече е на власт повече от шест години. За които шест години напредъка ни в истински важните неща, които биха ни помогнали да вдигнем доходите си и стандарта на живот, е много близо до нулев. В някои сфери, като концентриране на повече ресурси и власт в определени хора, нещата дори са станали далеч по-зле. И все пак продължаваме да се надяваме на докладите, да се оправдаваме с бивши правителства и да не правим никакви стъпки напред.

ЕС не прави това особено трудно, след като въпреки поредния неизпълнен доклад, не ни санкционират по никакъв начин. Голямата гордост на Борисов са европейските пари, докато ги има тях – не очаквайте реални промени.

По същата причина, поради която не разбирам оптимизма, не разбирам и защо управляващите са тръгнали да искат оставки на ВСС. Тези доклади си ги получаваме всяка година, очевидно е, че в тях дори не се отбелязват такива фалшиви рокади като „ще махнем тия и ще си сложим нови“, така че защо въобще си губят времето?

Докладът за мен не е добър. Не е и лош. Апатичен ми е, а някога не беше така. Истината е, че след 2014-а година, когато пред очите на ЕС бе фалирана цяла една банка, без Съюза да прояви какъвто и да било интерес, да потърси виновниците или да направи поне някакви проверки, нямам очаквания, че ЕС може да ни помогне на практика.

Ще ни пише доклади и ще се надява сами да се оправим. Но не можеш да очакваш от корупцията да бори корупцията (да, знам, повтарям се).

Алтернатива обаче няма. Европейския път е единствения, който си заслужава да следваме, така че дори да съм изпълнен със скептицизъм, не променя факта, че поне сме при правилните хора (поне от наша гледна точка; ако бях британец, едва ли щях да мисля така).

Сега не знам на какво да се надявам – на това нещата да станат толкова зле, че Европейския съюз наистина да ни прати хора, които да оправят бъркотията (или поне да ни спрат парите, докато не направим нещо като хората, за да не останете с впечатлението, че в България няма качествени хора). Или пък на нещо, на което не мога наистина да се надявам, защото не го намирам за реалистично – на политическия елит да му порасне желание за промяна, наред със съвест и смелост да си понесе последствията.

Иначе нещата си остават същите. Вие пишете доклади, ние ги четем. Даже ще ги сложим на хладилника, да ги виждат всички.