Що е приватизация на обвинението и има ли то почва у нас?

Във връзка с провала на съдебната реформа доцент Кристиан Таков прокара идеята за "приватизация на обвинението", която обаче бързо бе изопачено представена от добре познат кръг медии.

След дълги процеси в българското общество, подклаждани от медии, неразбиране на механизмите на икономиката, неадекватни управленски решения и разбира се – носталгия по миналото – думата „приватизация“ стана мръсна дума. Така когато след провала на съдебната реформа доц. Кристиан Таков заговори за „приватизация на обвинението“, медийната машина на Делян Пеевски се задейства, сайтове като Блиц и ПИК заговориха за „приватизация на прокуратурата“ като закупуването ѝ без да обърнат внимание на истинската идея.

Акцията свърши най-важната от целите си – накара масата хора да смятат, че „приватизация на обвинението“ е равна на „приватизация на прокуратурата“, превръщайки обществената енергия в страх от поредна кражба. Следният текст на Тончо Краевски е опит за обяснение на радикалната за нашите ширини идея - разликата между обвинение и прокуратура, и защо идеята на доц. Таков може да бъде голяма крачка напред към независимо правосъдие.


    Идеята на доцент Кристиан Таков за „приватизация на обвинението“ продължава да набира подкрепа в един сравнително ограничен кръг от хора в българското общество, но в един по-широк кръг на средностатистически слушатели тази идея звучи от неразбираемо до скандално. В най-масовата част на публичното пространство идеята стана жертва на своята сложност (макар и не без преднамерената помощ на някои медии) и на това, че самият израз в който е облечена, е изграден от понятия, а не от предмети. Самият доцент Таков е юрист, който говори далеч по-достъпно от повечето си колеги. Вината не е негова – самата идея просто няма как да бъде обяснена само с две думи.

Налага се да започнем отзад напред. С обвинението. Става въпрос за приватизация на обвинението, а не на прокуратурата. Каква е разликата между двете? Обвинението е правен механизъм, това е възможността да се започне наказателно производство. За престъпления, които засягат обществото, това правомощие лежи в прокурорите. Прокуратурата, от своя страна, е институция с длъжностни лица, бюджет, администрация и прочее.

Думата „приватизация“ извиква в съзнанието на българина единствено приватизацията на завод. Нещо материално, което неслучайни „бизнесмени“ купуват от държавата и обществото повече не го вижда. В случая, приватизация е само метафора. Идеята е и частни лица да получат правото да повдигат обвинения по тежки престъпления, с които по принцип се занимава само прокуратурата. Да получат това право. Не да си купят прокуратурата. Тя ще продължи да работи в същия си вид и никой няма намерение да ѝ посяга.

Защо е важно това и каква е ползата? Тъй като прокуратурата има монопол върху възможността да повдига обвинения за тежки престъпления, това създава изключителна възможност за властта и хора приближени до нея да избягват наказателно преследване или да
го използват за користни цели по формулираните от доцент Таков три начина:

- Като прокуратурата повдига безпочвени обвинения срещу хора, които просто не са удобни за властта, за да ги притиска.
-  Като прокуратурата не повдига обвинения на виновни лица, за да ги предпазва.
-  Като прокуратурата повдига обвинения на виновни лица, но ги съставя по умишлено погрешен начин, така че да не издържат в съда.

А сега си представете, че частни лица имат право да повдигат обвинения. Например разследващи журналисти имат доказателства за схема за купуване на гласове. Когато се публикуват такива материали, прокуратурата просто си затваря очите за тях. Или мутри пребиват до смърт човек, а прокуратурата повдига неадекватно обвинение за „лека телесна повреда“. Би било по-справедливо, ако партиите които смятат, че са пострадали от купуването на гласове или семейството на убития човек имат право да започнат собствено наказателно преследване срещу виновниците, да могат да събират собствени доказателства и т.н., вместо да разчитат на прокуратурата, при положение че тя може да не е заинтересувана да им помогне в конкретния случай.

Идеята за приватизация на обвинението плаши хората от статуквото в България. Към момента, стига да си осигуриш подкрепата на едно лице – прокурора – нямаш нужда от нищо повече, ставаш недосегаем за правосъдието, каквото и да вършиш. Ако всеки може да повдига обвинения, няма да е толкова лесно да си осигуриш „чадър“ чрез подкрепата на само едно лице. Правосъдието би станало достъпно за повече хора, а за властта и приближените до нея ще бъде по-трудно да не отговарят пред закона.

Никой не е длъжен да споделя убеждението, че това ще доведе до повече свобода и справедливост, но всеки средно интелигентен  човек е длъжен поне да спори за правилното нещо. А именно – приватизация на обвинението, а не приватизация на прокуратурата.