Реквием за един президент: Плевнелиев в думи и действия (част II)

Сценаристът от "Шоуто на Слави" малко преди да скъса снимката на президента.

България започва 2015 г. с ново правителство, което прави сериозни заявки за постигане на висок икономически растеж и подобряване благосъстоянието на населението, които да се реализират в резултат на планирани дълбоки реформи в някои от водещите сектори. Тогава Плевнелиев неведнъж се изказва в подкрепа на повечето от мерките, които новите управляващи предлагат, и от тогава насетне в изказванията му винаги присъстват призиви – на първо място - за полагане на по-сериозни усилия за провеждане на всеобхватна съдебна реформа. Президентът се обявява също и за дълбока промяна и осъвременяване на концепцията за средното и висшето образование, които да допринесат за това младите хора да бъдат по-конкурентни на пазара на труда. Той говори често и за сериозната необходимост от антикорупционно законодателство и реални постижения в борбата с корупцията на най-високо равнище. В изпълнение на ангажиментите на България в НАТО държавният глава инициира разговори и впоследствие постига консенсус сред управляващите за предоставяне на повече бюджетни средства за отбрана и постепенно модернизиране на остарялата техника, с която в момента армията разполага. Целта, заложена от Алианса и подкрепяна от Плевнелиев, е плавно бюджетът на България за отбрана да достигне 2 % от БВП до 2020 г. 
В това направление през 2016 г. са направени няколко сериозни стъпки напред.

Плевнелиев успява да постигне съгласие, макар и крехко, сред политическите сили за провеждането на референдум за изборните правила. В оригиналния вариант въпросите в допитването са три и се отнасят до въвеждането на задължително гласуване, на по-отчетлив мажоритарен елемент в изборните процедури и за въвеждане на възможност за гласуване по електронен път. С не особено ясни аргументи Народното събрание отхвърля първите два от въпросите и провежда референдума с един въпрос съвместно с местните избори през октомври 2015 (въпросът е „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“). На референдума отговор „да“ печели с внушителна преднина, но при 39%-ова активност вотът на гражданите не обвързва народните представители с приемане на решението.

Денят на референдума и местните избори тогава ще се запомни и с масираните хакерски атаки срещу сайтовете на ЦИК, МВР и ГРАО, като малко по-късно и сайтът на президентството се срива. В свое изказване Плевнелиев заявява, че в тези кибератаки съзира много добре организиран опит да бъде дискредитирано електронното гласуване. Той отнася случая към ДАНС и изисква разследване, което до ден днешен не е произвело резултат. Седмици по-късно той дава интервю за британското издание Independent, в което изразява съмнения, че Русия стои зад атаките и обвинява Москва, че „води хибридна война на Балканите“. 

По това време от мандата си Плевнелиев прави и няколко много важни назначения в областта на правосъдието и сигурността. През февруари 2015 г. по предложение на ВСС той назначава за председател на Върховния касационен съд (ВКС) съдия Лозан Панов. Той впоследствие открито изразява реформаторските си възгледи относно съдебната власт и с острите си критики към замесените в скандала „Яневагейт“ и предишното ръководство на Софийски градски съд (СГС). През настоящата година е един от малцината членове на ВСС, които призовават за разследване по добилия печална известност случай с SMS-а, изпратен до премиера от член на съвета. След като новото мнозинство в парламента връща в ръцете на държавния глава правомощието за назначаване на председател на ДАНС, Плевнелиев назначава на този пост Димитър Георгиев, по-рано зам.-министър на МВР в кабинета „Борисов 1“, на мястото на Владимир Писанчев, поставен от БСП и ДПС без много шум след оттеглянето на Пеевски. В сектор сигурност президентът прави още едно назначение - за главен секретар на МВР е посочен Георги Костов, който наследява Светлозар Лазаров, също назначен от предишното правителство. И двете „полицейски“ назначения се осъществяват по предложение на министър-председателя.

Също през миналата година Плевнелиев отново прави изявление от името на България на Общото събрание на ООН по отношение на новия Дневен ред на организацията. Той присъства и на Срещата на върха на страните от ООН в Париж, където е подписано важното споразумение за нова световна политика спрямо климатичните промени. Една от най-забележителните признания, които Плевнелиев получава, е Наградата за европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа за 2015 г. за своите „изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите“. За съжаление всички тези важни политически решения и събития, които Плевнелиев реализира по това време, са помрачени от внезапната смърт на най-големия му син Филип през лятото на същата година.

През 2016 г. Плевнелиев предприема повече действия като представител на България на международната сцена. През май в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург той произнася „изключително смела реч“ по думите на председателя на ЕП Мартин Шулц. В нея той засяга най-значимите актуални конфликти и събития като гражданската война в Сирия, бежанската криза в Европа, терористичните атаки във Франция и Белгия и, не на последно място, погазването на международното право от Русия с анексията на Крим. Аплодисменти се чуват от залата, когато в коментара си за украинската криза той заявява: “For me Crimea is Ukraine, and for me Ukraine is Europe” („За мен Крим е Украйна и за мен Украйна е Европа“). Въпреки че на европейско равнище тезите, които Плевнелиев защитава в речта си, срещат широко одобрение, ден след речта му бившият председател на БСП Михаил Миков възмутено коментира в интернет, че за пореден път е изпитал „неудобство, че този човек представлява и олицетворява България пред външния свят“. Ето как за българските социалисти Плевнелиев може да бъде срам за българската нация, а в същото време той да получава приветствия за думите си от един от най-видните европейски социалисти Мартин Шулц.

Във вътрешнополитически план Плевнелиев упражнява правото си на вето върху спорните изменения на Изборния кодекс, които ограничават избирателните права на сънародниците ни в чужбина. Бъпреки това ветото му е преодоляно в пленарната зала. Не връща за ново разглеждане измененията в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но подкрепя исканията на протестиращите граждани да бъдат отменени въведените глоби за къмпингуване на по-малко от 100 м от брега. Той заявява, че ще сезира Конституционния съд по този проблемен въпрос, но не го прави, тъй като съвсем скоро забраната е отменена от парламента. Президентът обаче сезира КС по друг тема - за обявяване на противоконституционност на три от въпросите на инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум, като искането му е уважено от съда и въпросите в крайна сметка отпадат. Още преди съдът да се е произнесъл, личността на президента е нагло поругана от един от сценаристите на „Шоуто на Слави“, който в ефир демонстративно скъсва негова снимка, заявявайки, че не знае „защо го наричат този човек президента Плевнелиев“ и че държавният глава е „един политически труп“.

На национално ниво през 2016 г. той започва също и дискусии с политическите лидери за изграждане на нова стратегия за развитие на България до 2030 г., като организира и срещи със студенти за дебат по темата. Застава зад спорното решение на Министерския съвет за издигане на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, като на среща с нея в Ню Йорк ѝ засвидетелства подкрепата си.  Завърнал се в страната, малко след това той отправя официално обръщение до нацията, с което обявява, че няма да участва в президентската надпревара наесен „поради лични причини“. Съвсем наскоро в може би едно от последните си ТВ участия той призова прокуратурата да провери твърденията на Цветан Василев, които той даде в интервю пред „Капитал“ в Белград, където пребивава от 2 години.

Специално внимание заслужават усилията на Плевнелиев за „нов прочит“ на комунистическия режим у нас, за осъждане на престъпленията на комунистите в страната и категорично отхвърляне на романтичната представа, която се гради за социализма в днешни дни. Той търси това чрез подробното му изучаване в средните училища и организиране на образователни събития, които детайлно да запознаят младите хора с българската история от този период. С името си той застава зад всички реализирани инициативи, насочени в тази посока, и подкрепя усилията на групата народни представители, която отправя петиция до образователния министър Меглена Кунева за включване на определен набор събития от историята на социалистическа България в учебните планове.

Така изглежда приключва мандата на Росен Плевнелиев. Докато получаваше множество покани за официални посещения и акламации от международната общност за действията си като президент, той сякаш не можа да се пребори за общественото доверие и да спечели подкрепата на мнозинството граждани в България. Но със сигурност сега, в края на неговия мандат, е времето да си зададем въпроса каква е желаната от нас фигура, която да бъде обединител на нацията и да ни представлява в международните отношения. Какви очаквания имаме от бъдещия заместник на Плевнелиев? С какво да бъде по-различен от него? Моята надежда е новият президент на страната ни да наследи неговото политическото поведение, способността му да води конструктивен диалог с всички и да заема принципни позиции, от които да не се отмята. Защото Росен Плевнелиев бе като президент всичко друго, но не и просто онзи добре облечен мъж, който на всеки 31. декември, докато ние правим обратното броене до Новата година, стои и ни говори от екрана. 

Списък с наградите и отличията на президента Росен Плевнелиев

Реквием за един президент: Плевнелиев в думи и действия (част I)

В началото на януари следващата година от кабинета на „Дондуков“ 2 ще си тръгне Росен Плевнелиев. Тук свършва всичко, което знаем, че със сигурност ще се случи с президентската институция в България. Поради все още неизвестното име на кандидата на ГЕРБ, е трудно да се предположи с точност кой би заменил Плевнелиев, но това ни дава удобно време, в което да осмислим какво точно свърши Росен Плевнелиев по време на мандата си. Клишираното определение „противоречива фигура“, което често се поставя като етикет на мнозина политици, може би дълго време ще се появява в съзнанието на широката общественост, когато стане дума за него.

Като предприемач и основател на една от първите строителни компании в България, която участва в работата по мащабни проекти в Германия, Росен Плевнелиев приема поста министър на регионалното развитие и благоустройството през лятото на 2009 г. Като пряк ръководител на изграждането на широко оповестяваните от правителството на Бойко Борисов големи инфраструктурни проекти – автомагистралите „Тракия“, „Марица“, „Люлин“ и „Струма“, разширяването на софийското метро, Околовръстния път на столицата и строежът на „Дунав мост 2“ – Плевнелиев се радва на най-висок рейтинг сред министрите според социологическите проучвания. Може би именно това предполага неговото издигане за кандидат-президент от структурите на ГЕРБ през есента на 2011 г., когато заедно с тогавашния министър на правосъдието Маргарита Попова убедително побеждава кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Силната подкрепа, която Плевнелиев получава лично от Борисов, се оказва определящо обстоятелство за това той да бъде възприеман като „президента на ГЕРБ“ и „човека на Бойко“ през почти целия му мандат и за автоматичното асоцииране на неговите решения с пряката воля на Борисов. Времето показа колко вярна всъщност е била дебелашката констатация на премиера, който през 2011 г. едва започваше серията от изборни победи срещу БСП: „Всички видяхте, че това беше партиен вот. Който и да бяхме извадили, щеше да бие“.

Плевнелиев започва мандата си без гръмки изявления, но с професионален екип и конкретно очертани приоритети, заложени в синхрон с програмата „България 2020“ - първата установена стратегическа рамка за цялостно развитие на страната, в чието съставяне той участва като министър. Като президент в началото Плевнелиев е по-скоро плах и несигурен, за разлика от неговия предшественик Първанов, което веднага алармира на противниците му, че той е слаб и податлив на провокации. Първият повод за вълната от лични нападки срещу него, която се развихря в един определен кръг от медии, е отсъствието на първа дама до него – съпругата на президента Юлиана Плевнелиева отказва да бъде редом с него в неговия нов политически път.

Разбира се, дълго време звучат циркулиращите тогава версии, според които тя му изневерява или че тя не го подкрепя и иска да го напусне. Напрежение и повод за критика към Плевнелиев тогава става и отказът му да се премести със семейството си в президентската резиденция „Бояна“, което той обосновава с нежеланието си да обвързва своето семейството със държавническия пост, който е поел, и да не променя изцяло начина на живот на съпругата и децата си. Връщам лентата назад към тези детайли с цел да посоча генезиса на провокациите и обидите, с които Плевнелиев беше обсипван, и да защитя твърдението, че медийният му образ на мекушав и страхлив президент, когото никой не взима на сериозно, започна да се гради още преди той да е направил каквито и да е политически действия като глава на нацията. Не след дълго той придоби и крайно неуважителното прозвище „президентчето“, тълкувано в смисъл на усмихната пионка, от която нищо не зависи.

През 2012 г. във вътрешнополитически план Плевнелиев, съгласно конституционните си правомощия, участва в сериозните кадрови размествания, които се случват в съдебната власт. По предложение на новосформирания Висш съдебен съвет и със скритото одобрение на Борисов, президентът назначава Сотир Цацаров, по това време председател на Окръжен съд Пловдив и определян като магистрат с безупречна репутация, за главен прокурор на Републиката. Навярно тогава мотивите за това назначение са изпълнени с реформаторски очаквания за промени в държавното обвинение, които по-късно по една или друга причина не се реализират. През същата година Плевнелиев депозира своите номинации и за попълването на новия състав на Конституционния съд (КС). По време на официалната церемония по встъпване в длъжност на новите конституционни съдии, на която по Закона за Конституционния съд задължително присъства и държавния глава, Плевнелиев демонстративно напуска залата, когато идва ред да се закълне Венета Марковска, силно компрометиран магистрат, който е подозиран в корупционни практики и конфликт на интереси като съдия във Върховния административен съд. Против номинацията ѝ постъпват и сигнали от Европейската комисия (ЕК). С това си действие на практика Плевнелиев блокира нейното назначаване, отказвайки да я легитимира като член на КС, и тя не поема новия си пост.

2013 година е може би най-тежката за Плевнелиев като президент. Издигналото го правителство подава оставка под обществения натиск на февруарските протести и от бившия министър се очаква да назначи политически необременено служебно правителство, което да организира и проведе честни избори за ново Народно събрание. Плевнелиев посочва за министър-председател Марин Райков, външнополитически експерт, заемал длъжности в МВнР и изпълнявал дипломатическа мисия като посланик във Франция (понастоящем той е българският посланик в Италия). В кабинета са включени и други известни специалисти като днешния министър на правосъдието Екатерина Захариева и Илиана Цанова, която е била част от управленските органи на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В правителството влизат и популярни личности като плувецът Петър Стойчев за министър на младежта и спорта и актьорът Владимир Пенев за министър на културата. Освен това, в началото на 2013 г., след продължителна инициатива на БСП, президентът назначава провеждането на първия в модерната история на България национален референдум - за изграждането на АЕЦ „Белене“ (поставеният въпрос е „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“). На допитването повече гласове събира отговор „да“, но при много ниски нива на активност (20.2%).

С идването на власт на кабинета "Орешарски" и знаменития 14 юни 2013 г., когато парламентът назначава Делян Пеевски за председател на ДАНС, след като са променени изискванията в Закона за ДАНС точно така, че те да съвпадат с портфолиото на Пеевски, Плевнелиев произнася решително обръщение, в което обявява, че сваля доверието си от новата власт и подкрепя хилядите протестиращи в техните искания за оттеглянето на Пеевски от поста.  Това отключва „вълна от гражданско недоволство“ срещу него от лагера на контрапротестиращите, които изразяват силното си недоволство от това, че той е взел страна в един политически спор, когато според Конституцията той трябва да бъде обединител на нацията.  Така съвсем скоро още един медиен етикет започва да се наслагва върху образа на Плевнелиев – „президентът разединител“.

Всъщност обаче Плевнелиев се държи точно като обединител и балансьор дори в най-тежката политическа обстановка, като редовно свиква Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), където събира лидерите на парламентарно представените партии с цел да образува смислен диалог между тях по важните национални въпроси. След това назначение президентът на няколко пъти връща за повторно обсъждане в Народното събрание приети закони, за които смята, че са плод на незадълбочен анализ и необосновани мотиви, напр. Закона за държавния бюджет за 2014 г., Закона за МВР и Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,  според който за придобиването на собственост върху земеделска земя са необходими повече от 5 години „установеност“ на физическите и юридическите лица в България.

Настрана от вътрешните проблеми, Плевнелиев излиза на международната сцена през септември същата година, като произнася реч пред Общото събрание на ООН. В нея той остро осъжда атаките с химическо оръжие спрямо цивилни от страна на подкрепящите режима на Башар Асад сирийски военни.

През 2014 г. Плевнелиев отново има много работа в осигуряването на диалог между политическите сили и отново му се налага да състави служебен кабинет, след като правителството на Пламен Орешарски подава оставка в края на юли. Новото правителство е оглавено от проф. Георги Близнашки, който по това време е едно от популярните лица, включили се в подкрепа на протестите срещу управлението на БСП и ДПС. Освен отново Захариева и Цанова, в това правителство Плевнелиев включва и други специалисти като Румен Порожанов за министър на финансите, Даниел Митов като външен министър и Христо Иванов, който още тогава започва подготовката на стратегия и законови промени в контекста на широко дискутираната по-късно съдебна реформа. Популярни лица отново са избрани за министри на спорта и културата – шампионката по шорттрек Евгения Раданова и проф. Мартин Иванов. 

Когато е необходимо, Плевнелиев използва правото си на обръщение, за да изрази становище по актуален вътрешен проблем или казус. През 2014 г. и в годините след това Плевнелиев неколкократно се изказва по отношение на фалита на КТБ, като призовава да бъде извършена независима проверка и всичко, констатирано от нея, да бъде публично изнесено и предоставено на вниманието на гражданите. Малко по-умерени са изказванията му за проекта „Южен поток“ – Плевнелиев признава неговата голяма стойност за България като възможност за солидни доставки на синьо гориво, но изисква проектът да бъде изцяло съобразен с изискванията на Европейската комисия и правото на Европейския съюз.

Характерен белег на неговата реторика е убедеността за неизменното външнополитическо сътрудничество на България с евроатлантическите партньори, съобразяване с препоръките и изпълняване на ангажиментите, посочени от Брюксел, както и спазване на демократичните процедури при всички вътрешнополитически решения. В речите си той често включва като основен аргумент и посока за развитие описания от Васил Левски идеал „за чиста и свята република“. Това става видно и от осъдителните му изявления спрямо Русия по повод анексирането на Крим и поддържането на сепаратистите в източна Украйна - позиция, която той застъпва още от самото начало на конфликта и защитава открито и до днес. Антируските позиции на Плевнелиев и подкрепата му за наложените от ЕК икономически санкции спрямо Русия му навличат системни критики от опозицията в ляво, съпътствани с обвинения, че по този начин той работи против националния интерес на страната ни. Позицията на президента по отношение на бежанския проблем също е еднозначна и категорична – за единно решение на кризата, постигнато на най-високо равнище в ЕС, без нито една страна да бъде оставена сама да предприема действия срещу потока от мигранти, който достигна Европа в последните години.