 |
| Владимира Янева (ляво) и Румяна Ченалова (дясно) обсъждаха в разговорите си много факти за случващото се в държавата. Вместо разследване обаче, те бяха заклеймени като "двете каки". |
Чували ли сте за
„двете каки“? За „Яневагейт“? За изнасянето на информация от страна на съдия
Румяна Ченалова? Може и да не сте – не Ви виним. Това, което в повечето държави
на запад би било огромен скандал, примесен с десетки оставки – аудиозаписи, доказващи
корупционни схеми и политически зависимости – в България не води до нищо
съществено, дори когато се отразява от медиите. Каква е причината подобни
разкрития да се подминават с лека
ръка? Деян Пиралков разглежда защо скандалът е с особена важност. Йоан Запрянов
от своя страна разглежда защо той не поражда масов интерес.
Защо обществото трябва да се интересува от записите между Ченалова и Янева? (Деян Пиралков)
Нови разкрития или просто публични тайни, изнесени на светло
От няколко седмици сайтът „Биволъ“ разпространява нови записи от разговорите на Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки – разговори, публикувани от „Биволъ“ под името „Яневагейт“. Тези диалози разкриват нови интересни факти за развиващите се в България порочни практики и похвати, недопустими за всяко демократично устроено държавно управление, основано на принципа на правовата държава. Те представят пълното срастване между органите на държавната власт, при което решението на всеки един проблемен въпрос е в ръцете на няколко души, които се намират на един телефонен разговор разстояние – напук на всички подробно уредени законови процедури за координация и „общуване“ между институциите. Новите записи детайлизират вече изградената илюстрация, в която присъстват търговия с влияние, тежка корупция, поръчкова журналистика и компроментирани ръководители на съдебните органи. В резултат на своите зависимости, те са лишили българското правосъдие от независимостта му – фундаменталния принцип за неговото съществуване.
Политическо мълчание и медийна незаинтересованост
Изнесените записи, появили се по време на все още действащата международна проверка в прокуратурата от европейски експерти, както и в периода на предизборната кампания, се сблъскват с незаинтересованост от страна на всички политическите партии. Както управляващи, така и опозиционни. Нито един от лидерите на парламентарно представените партии не си позволи да направи изявление за разговорите. Малцина са народните представители, които коментират съдържанието им и само един от кандидат-президентите взе отношение по тях – Трайчо Трайков. Сякаш никой не желае обществото да разбира за крайно тревожните тенденции на всеобхватно подчиняване на съдилищата и прокуратурите на усмотрението на споменаваните в записите „Бойко“, „Делян“, „Сотир“, „Жоро“ и пр. На фона на тези картини Министерството на правосъдието се похвали с приетите през лятото изменения в Закона за съдебната власт, които финализираха съдебната реформа на организационно равнище, и с новите проекти за сериозни изменения в законодателството. Това беше широко оповестено, дори и да не се доближаваше никак до съдебната реформа, за която се говореше в началото на мандата на правителството.
Свидетели сме на нежеланието на всички водещи политици и на мнозинството във Висшия съдебен съвет да коментират разговорите или да изискат инициирането на проверка не по естеството, а по съдържанието на записите. Разследване не бе извършено и преди няколко месеца, няма да се случи и сега. За разлика от преди обаче, „новият сезон“ на „Яневагейт“ се радва на силно ограничен медиен интерес, сведен единствено до някои сайтове извън тясно насочените към юридическите среди интернет страници. Едно от малкото дискусии в телевизионния ефир по случая се разви в интервюто на Лозан Панов пред Антон Хекимян, където председателят на ВКС посочи като лош признак решението на съдийската колегия във ВСС да не отправя питания към главния прокурор за проверка на фактите, които са предмет на разговорите между Янева, Ченалова и Мондешки. И така формулата дава много добре пресметнати резултати - елитът мълчи, посредниците между него и хората не са особено активни, а гражданското общество или не е наясно изобщо, или само е разбрало, че „нещо пак има скандали в съдебната система“. А това състояние на правосъдието като че ли не се е променяло от твърде, твърде много време.
Защо да се интересувам тогава?
На първо място, защото участниците в тези разговори не са някакви си „две каки“. Владимира Янева е доскорошен председател (административен ръководител) на най-голямото окръжно съдилище у нас - Софийския градски съд. Румяна Ченалова е дългогодишен съдия в търговско отделение на същия съд, изготвила скандалното решение за обявяване в несъстоятелност на френската фирма „Белведере“. За третия участник в диалозите – адв. Момчил Мондешки информацията е оскъдна, но по думите на Ченалова в скорошно интервю, той е доверено лице на Делян Пеевски. И тримата имат всички основания да са наясно със схемите, които съвсем спокойно обсъждат.
Второ, записите не са доказателство за престъпни способи и задкулисие единствено в рамките на съдебната власт. Става въпрос за особено порочни явления, обхванали не само публичната сфера и службите, но и субекти от медийния и банковия сектор, като всички са обвързани в недопустимо тесни отношения на взаимодействие, наложили се като олигархичен модел за всеобхватна доминация над всички обществени отношения в страната.
Трето, тези записи са знакови, защото поставят една солидна разграничителна линия между зависимите от този модел и необвързаните с него лица – „нашите хора“ и останалите, които в повечето случаи „много пречат“ и трябва „да ядат дърво“. И това че „двете каки“ вече бяха отстранени от съдебната система (с минимални наказания) не дава никакви основания да се говори за заличаване на разкритите, меко казано, неправомерни практики. Техните места ще бъдат заети от други, но все така зависими „професионалисти“.
Хората трябва да ги интересува, но не ги. Запитайте се защо. (Йоан Запрянов)
Стига помпозност, бъдете сериозни
Една от главните причини обществото да не може да се заинтересува сериозно от изтеклите разговори, е начинът, по който те се поднасят. В България рядко има подобни материали – затова когато ги има, те трябва да бъдат представени с пълна сериозност. Вместо това, наблюдаваме как разговорите биват обявени за „сериал“, който в момента е в третия си сезон, и му слагаме изтърканата наставка „гейт“. Ако се представят като сериал материали, които имат потенциалната сила да променят държавата и модела и на управление, е нормално те да не бъдат приети напълно сериозно. От „Биволъ“ са недоволни от намаляващия интерес към записите, но причините за него се крият и в самото представяне на материалите.
Настрана от медиите, които не се занимават със скандала не само защото е неудобен за властта, но и защото не е рейтингов, отношението на политиците след изтичането на първите показа наяве нещо, което много хора отказват да приемат – обществото в България е наясно с корупцията в страната. До голяма степен, с бездействието си, тя дори се съгласява с нея. Никакви записи между Янева и Ченалова, подслушвания на Цветанов и каквото още пожелаете, не са в състояние да накарат редовия българин да излезе на улицата. И още по-важно – след като излезе, на следващите избори да не гласува за старите познайници. Положението в България е такова, че всеки е наясно какви хора ни управляват и че работата им не е чиста, но какво от това?
Вината на Брюксел
Вече не сме 1989-а година и една публикация може да достигне от София до Брюксел за наносекунда. Всъщност, така и стана преди година. Докато Европейската комисия правеше поредната си проверка в страната, записите вече бяха изтекли. Не последва нищо. Какво впечатление оставя това поведение на Европа спрямо България в гражданите на страната? Същото – положението в България е такова, че дори Европа е наясно какви хора ни управляват, но това е удобно не само на Бойко и Делян, а и на тези над тях. Всякакво желание за бунт в България съответно се изпари.
За да погледнем още по-дълбоко в проблема, ще трябва да се насочим извън София, към селата. За да може България да се промени, трябва да се започне от там, защото повечето избори не се печелят в големите градове, а от структурите в малките общини, където организация имат само големите партии. Не е сигурно дали хората по тези места имат ясна представа дори какво точно е корупция и какъв е проблемът едни „две каки“ да си говорят за това чии са службите за сигурност – на Бойко или Пеевски. Думата „корупция“ е с ясно значение на нещо лошо, но в ума на много граждани на България тя се свързва с хващането на цигари без бандерол на границата, а не с влияние в и без това прекалено сложната ни съдебна система.
В крайна сметка, не можем да хвърлим цялата вина върху медиите в България. Да, в момента скандалът се отразява само от самите „Биволъ“, „Дневник“, „Клуб Z“ и други подобни медии, които стигат до еднотипна група от хора. Не беше така обаче преди година, когато и големите телевизии обръщаха внимание на скандала. В крайна сметка, Борисов реши да принизи записите до бръщолевене на „две каки“, което той не може да контролира. Може би ако такова обяснение е достатъчно на голямата част от българите, първо ще трябва да обърнем внимание на населението, което трябва да реагира, а чак след това на системата, която трябва да променим.
Защо обществото трябва да се интересува от записите между Ченалова и Янева? (Деян Пиралков)
Нови разкрития или просто публични тайни, изнесени на светло
От няколко седмици сайтът „Биволъ“ разпространява нови записи от разговорите на Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки – разговори, публикувани от „Биволъ“ под името „Яневагейт“. Тези диалози разкриват нови интересни факти за развиващите се в България порочни практики и похвати, недопустими за всяко демократично устроено държавно управление, основано на принципа на правовата държава. Те представят пълното срастване между органите на държавната власт, при което решението на всеки един проблемен въпрос е в ръцете на няколко души, които се намират на един телефонен разговор разстояние – напук на всички подробно уредени законови процедури за координация и „общуване“ между институциите. Новите записи детайлизират вече изградената илюстрация, в която присъстват търговия с влияние, тежка корупция, поръчкова журналистика и компроментирани ръководители на съдебните органи. В резултат на своите зависимости, те са лишили българското правосъдие от независимостта му – фундаменталния принцип за неговото съществуване.
Политическо мълчание и медийна незаинтересованост
Изнесените записи, появили се по време на все още действащата международна проверка в прокуратурата от европейски експерти, както и в периода на предизборната кампания, се сблъскват с незаинтересованост от страна на всички политическите партии. Както управляващи, така и опозиционни. Нито един от лидерите на парламентарно представените партии не си позволи да направи изявление за разговорите. Малцина са народните представители, които коментират съдържанието им и само един от кандидат-президентите взе отношение по тях – Трайчо Трайков. Сякаш никой не желае обществото да разбира за крайно тревожните тенденции на всеобхватно подчиняване на съдилищата и прокуратурите на усмотрението на споменаваните в записите „Бойко“, „Делян“, „Сотир“, „Жоро“ и пр. На фона на тези картини Министерството на правосъдието се похвали с приетите през лятото изменения в Закона за съдебната власт, които финализираха съдебната реформа на организационно равнище, и с новите проекти за сериозни изменения в законодателството. Това беше широко оповестено, дори и да не се доближаваше никак до съдебната реформа, за която се говореше в началото на мандата на правителството.
Свидетели сме на нежеланието на всички водещи политици и на мнозинството във Висшия съдебен съвет да коментират разговорите или да изискат инициирането на проверка не по естеството, а по съдържанието на записите. Разследване не бе извършено и преди няколко месеца, няма да се случи и сега. За разлика от преди обаче, „новият сезон“ на „Яневагейт“ се радва на силно ограничен медиен интерес, сведен единствено до някои сайтове извън тясно насочените към юридическите среди интернет страници. Едно от малкото дискусии в телевизионния ефир по случая се разви в интервюто на Лозан Панов пред Антон Хекимян, където председателят на ВКС посочи като лош признак решението на съдийската колегия във ВСС да не отправя питания към главния прокурор за проверка на фактите, които са предмет на разговорите между Янева, Ченалова и Мондешки. И така формулата дава много добре пресметнати резултати - елитът мълчи, посредниците между него и хората не са особено активни, а гражданското общество или не е наясно изобщо, или само е разбрало, че „нещо пак има скандали в съдебната система“. А това състояние на правосъдието като че ли не се е променяло от твърде, твърде много време.
Защо да се интересувам тогава?
На първо място, защото участниците в тези разговори не са някакви си „две каки“. Владимира Янева е доскорошен председател (административен ръководител) на най-голямото окръжно съдилище у нас - Софийския градски съд. Румяна Ченалова е дългогодишен съдия в търговско отделение на същия съд, изготвила скандалното решение за обявяване в несъстоятелност на френската фирма „Белведере“. За третия участник в диалозите – адв. Момчил Мондешки информацията е оскъдна, но по думите на Ченалова в скорошно интервю, той е доверено лице на Делян Пеевски. И тримата имат всички основания да са наясно със схемите, които съвсем спокойно обсъждат.
Второ, записите не са доказателство за престъпни способи и задкулисие единствено в рамките на съдебната власт. Става въпрос за особено порочни явления, обхванали не само публичната сфера и службите, но и субекти от медийния и банковия сектор, като всички са обвързани в недопустимо тесни отношения на взаимодействие, наложили се като олигархичен модел за всеобхватна доминация над всички обществени отношения в страната.
Трето, тези записи са знакови, защото поставят една солидна разграничителна линия между зависимите от този модел и необвързаните с него лица – „нашите хора“ и останалите, които в повечето случаи „много пречат“ и трябва „да ядат дърво“. И това че „двете каки“ вече бяха отстранени от съдебната система (с минимални наказания) не дава никакви основания да се говори за заличаване на разкритите, меко казано, неправомерни практики. Техните места ще бъдат заети от други, но все така зависими „професионалисти“.
Хората трябва да ги интересува, но не ги. Запитайте се защо. (Йоан Запрянов)
Стига помпозност, бъдете сериозни
Една от главните причини обществото да не може да се заинтересува сериозно от изтеклите разговори, е начинът, по който те се поднасят. В България рядко има подобни материали – затова когато ги има, те трябва да бъдат представени с пълна сериозност. Вместо това, наблюдаваме как разговорите биват обявени за „сериал“, който в момента е в третия си сезон, и му слагаме изтърканата наставка „гейт“. Ако се представят като сериал материали, които имат потенциалната сила да променят държавата и модела и на управление, е нормално те да не бъдат приети напълно сериозно. От „Биволъ“ са недоволни от намаляващия интерес към записите, но причините за него се крият и в самото представяне на материалите.
Настрана от медиите, които не се занимават със скандала не само защото е неудобен за властта, но и защото не е рейтингов, отношението на политиците след изтичането на първите показа наяве нещо, което много хора отказват да приемат – обществото в България е наясно с корупцията в страната. До голяма степен, с бездействието си, тя дори се съгласява с нея. Никакви записи между Янева и Ченалова, подслушвания на Цветанов и каквото още пожелаете, не са в състояние да накарат редовия българин да излезе на улицата. И още по-важно – след като излезе, на следващите избори да не гласува за старите познайници. Положението в България е такова, че всеки е наясно какви хора ни управляват и че работата им не е чиста, но какво от това?
Вината на Брюксел
Вече не сме 1989-а година и една публикация може да достигне от София до Брюксел за наносекунда. Всъщност, така и стана преди година. Докато Европейската комисия правеше поредната си проверка в страната, записите вече бяха изтекли. Не последва нищо. Какво впечатление оставя това поведение на Европа спрямо България в гражданите на страната? Същото – положението в България е такова, че дори Европа е наясно какви хора ни управляват, но това е удобно не само на Бойко и Делян, а и на тези над тях. Всякакво желание за бунт в България съответно се изпари.
За да погледнем още по-дълбоко в проблема, ще трябва да се насочим извън София, към селата. За да може България да се промени, трябва да се започне от там, защото повечето избори не се печелят в големите градове, а от структурите в малките общини, където организация имат само големите партии. Не е сигурно дали хората по тези места имат ясна представа дори какво точно е корупция и какъв е проблемът едни „две каки“ да си говорят за това чии са службите за сигурност – на Бойко или Пеевски. Думата „корупция“ е с ясно значение на нещо лошо, но в ума на много граждани на България тя се свързва с хващането на цигари без бандерол на границата, а не с влияние в и без това прекалено сложната ни съдебна система.
В крайна сметка, не можем да хвърлим цялата вина върху медиите в България. Да, в момента скандалът се отразява само от самите „Биволъ“, „Дневник“, „Клуб Z“ и други подобни медии, които стигат до еднотипна група от хора. Не беше така обаче преди година, когато и големите телевизии обръщаха внимание на скандала. В крайна сметка, Борисов реши да принизи записите до бръщолевене на „две каки“, което той не може да контролира. Може би ако такова обяснение е достатъчно на голямата част от българите, първо ще трябва да обърнем внимание на населението, което трябва да реагира, а чак след това на системата, която трябва да променим.
