15-и юли се оказа повече от интересна дата. Разбира се, не
точно в добрия смисъл на думата. Трудно е да се предположи, че когато се
събудиш и прочетеш новините за пореден терористичен атентат във Франция с
десетки жертви, те няма да се задържат на главните страници на новинарските
сайтове и вестници дори 24 часа. Но именно това се случи, след като в Турция бе
извършен опит за военен преврат. Военен преврат, който породи много съмнения.
Само часове след като части от турската армия завзеха националната телевизия, блокираха мостовете свързващи Азия и Европа и обявиха, че са поели контрол над държавата, Реджеп Тайип Ердоган се бе върнал на мястото си, бе започнал поредна чистка в армията и съдебната система, а вече предалите се войници бяха линчувани по улиците – едни бяха бити с колани от народа си, а други бяха обезглавени. Това поражда въпроси: колко светска е светска Турция и редно ли е да си говорим за членство в ЕС на държава, в която все още се срещат търкалящи се глави по улиците?
Съмненията
Има много хора, които ще ви кажат, че превратът е бил истински, но зле организиран и по-скоро е отчаян опит за това Турция да бъде върната в пътя на демокрацията и западния път, начертан от Ататюрк. Има я и другата страна, според която превратът е театър, който дава възможност на Ердоган най-накрая да се обяви за един модерен султан на Турция. Конспиративните теории са лесно обясними, когато само за 12 часа, без доказана връзка с опита за преврат, бяха отстранени над 3000 съдии – очевидно предварително подготвен списък от неудобни лица.
Така или иначе, това от което много хора се опасяваха, се оказа истина – армията е безсилна и вече не е гарант за светския път на Турция. Като такъв гарант бе записана в конституцията тя от Ататюрк, но след систематичното смазване от страна на Ердоган на цялата военна система и множество поправки в основния закон, петия опит за преврат в Турция от страна на военните след Втората световна война най-накрая се провали. Армията не е просто безсилна, но и е напълно унижена, победена от фанатизирани цивилни граждани, при това свои. Бити с колани в национален ефир, съблечени и смачкани психически. При това не говорим за ветерани, а до голяма степен за млади момчета, които не изглеждаха сякаш имат идея какво точно се случва.
Ислямска република Турция?
При най-вероятното продължение на сценария, Ердоган ще продължи да централизира властта в себе си и макар без да бъде обявено официално, много е възможно да станем свидетели на Ислямска република Турция. Светският път не е за Ердоган и това стана ясно отдавна – Първата дама на Турция съвсем наскоро се произнесе в подкрепа на дисциплината в харемите, а още през 2007 г. традицията Първата дама на република Турция да не е забулена бе разбита от съпругата на Абдула Гюл.
Болшинството живеещи в Турция не изглежда да има нещо против това. Западният маниер на живот бе забравен из улиците на Истанбул в събота сутрин, когато танкове бяха подкарани от цивилни граждани, след което войници бяха публично обезглавени, клиповете от които обезглавявания бързо се появиха в интернет. Тези хора бяха повикани от джамиите, от където имамите предаваха съобщенията на Ердоган.
В такъв случай България ще се окаже съседка на една държава без разделение на светската и религиозната власт и водеща се преди всичко от вярата. Няма нужда да се обяснява защо това е опасно, достатъчно е да погледнем към ИДИЛ или Иран. По-добрият въпрос е защо на държава с подобни намерения се гледа като на възможна държава-членка на Европейския съюз и защо Европейския съюз все още не е осъдил действията, случили се в Истанбул и Анкара. Още по-лоша изглежда перспективата, че Турция всъщност се счита за един от основните партньори на ЕС, който държи големия коз с това да задържа вълната бежанци.
Ердоган – новият баща на народа
След протестите през 2013 г. и потушаването им, човек би предположил, че при подобен опит за сваляне на Ердоган през 2016 г., голяма част от населението би подкрепила преврата. Вместо това не видяхме никой от поддръжниците на западния път на Турция, които бяха отстъпили мястото си на фанатизирани поддръжници на Ердоган и исляма.
Малко по малко Ердоган продължава да потъпква наследството на Ататюрк и макар все още да не смее да посегне на самия образ на Бащата на нацията, а само върху идеите му, най-вероятно и това време ще дойде. За момента демокрацията в не-толкова-светска Турция изглежда няма да издържи до рождения си ден след 7 години. Ердоган може да се срещне в бъдеще с много нови проблеми, включително и със засилени атаки от страна на кюрдите, но точно в момента спокойно може да се обяви за големия победител от деня. За сметка на всички, които са се борили за прогрес в Турция през последния век.
Само часове след като части от турската армия завзеха националната телевизия, блокираха мостовете свързващи Азия и Европа и обявиха, че са поели контрол над държавата, Реджеп Тайип Ердоган се бе върнал на мястото си, бе започнал поредна чистка в армията и съдебната система, а вече предалите се войници бяха линчувани по улиците – едни бяха бити с колани от народа си, а други бяха обезглавени. Това поражда въпроси: колко светска е светска Турция и редно ли е да си говорим за членство в ЕС на държава, в която все още се срещат търкалящи се глави по улиците?
Съмненията
Има много хора, които ще ви кажат, че превратът е бил истински, но зле организиран и по-скоро е отчаян опит за това Турция да бъде върната в пътя на демокрацията и западния път, начертан от Ататюрк. Има я и другата страна, според която превратът е театър, който дава възможност на Ердоган най-накрая да се обяви за един модерен султан на Турция. Конспиративните теории са лесно обясними, когато само за 12 часа, без доказана връзка с опита за преврат, бяха отстранени над 3000 съдии – очевидно предварително подготвен списък от неудобни лица.
Така или иначе, това от което много хора се опасяваха, се оказа истина – армията е безсилна и вече не е гарант за светския път на Турция. Като такъв гарант бе записана в конституцията тя от Ататюрк, но след систематичното смазване от страна на Ердоган на цялата военна система и множество поправки в основния закон, петия опит за преврат в Турция от страна на военните след Втората световна война най-накрая се провали. Армията не е просто безсилна, но и е напълно унижена, победена от фанатизирани цивилни граждани, при това свои. Бити с колани в национален ефир, съблечени и смачкани психически. При това не говорим за ветерани, а до голяма степен за млади момчета, които не изглеждаха сякаш имат идея какво точно се случва.
Ислямска република Турция?
При най-вероятното продължение на сценария, Ердоган ще продължи да централизира властта в себе си и макар без да бъде обявено официално, много е възможно да станем свидетели на Ислямска република Турция. Светският път не е за Ердоган и това стана ясно отдавна – Първата дама на Турция съвсем наскоро се произнесе в подкрепа на дисциплината в харемите, а още през 2007 г. традицията Първата дама на република Турция да не е забулена бе разбита от съпругата на Абдула Гюл.
Болшинството живеещи в Турция не изглежда да има нещо против това. Западният маниер на живот бе забравен из улиците на Истанбул в събота сутрин, когато танкове бяха подкарани от цивилни граждани, след което войници бяха публично обезглавени, клиповете от които обезглавявания бързо се появиха в интернет. Тези хора бяха повикани от джамиите, от където имамите предаваха съобщенията на Ердоган.
В такъв случай България ще се окаже съседка на една държава без разделение на светската и религиозната власт и водеща се преди всичко от вярата. Няма нужда да се обяснява защо това е опасно, достатъчно е да погледнем към ИДИЛ или Иран. По-добрият въпрос е защо на държава с подобни намерения се гледа като на възможна държава-членка на Европейския съюз и защо Европейския съюз все още не е осъдил действията, случили се в Истанбул и Анкара. Още по-лоша изглежда перспективата, че Турция всъщност се счита за един от основните партньори на ЕС, който държи големия коз с това да задържа вълната бежанци.
Ердоган – новият баща на народа
След протестите през 2013 г. и потушаването им, човек би предположил, че при подобен опит за сваляне на Ердоган през 2016 г., голяма част от населението би подкрепила преврата. Вместо това не видяхме никой от поддръжниците на западния път на Турция, които бяха отстъпили мястото си на фанатизирани поддръжници на Ердоган и исляма.
Малко по малко Ердоган продължава да потъпква наследството на Ататюрк и макар все още да не смее да посегне на самия образ на Бащата на нацията, а само върху идеите му, най-вероятно и това време ще дойде. За момента демокрацията в не-толкова-светска Турция изглежда няма да издържи до рождения си ден след 7 години. Ердоган може да се срещне в бъдеще с много нови проблеми, включително и със засилени атаки от страна на кюрдите, но точно в момента спокойно може да се обяви за големия победител от деня. За сметка на всички, които са се борили за прогрес в Турция през последния век.
