 |
Колко пъти в последните няколко дни сте чували за „разцепването на дясното“? В действителност, България най-накрая има една конкретно дясна партия, както и няколко други, които си слагат този етикет или са слагани в това пространство от медиите.
Българските партии трябва да започнат да се етикетират според конкретен набор от идеи, а не според геополитически нагласи и личности. Именно защото някои партии държат повече на морала и идеите, се случва това постоянно деление на „дясното“ (което не е дясно, но ще стигнем и до там). Всяко обединение, при което няма общи идеи, е обречено на неуспех и разпад при липса на по-твърда ръка (справка: НДСВ). Така въпросното „люспене на дясното“ е всъщност добре дошъл процес, който в дългосрочен план трябва да даде на България най-накрая истинска дясна партия, припозната от всички с тези вярвания. Тя трябва да се гради на ценности, а не на компромиси и отбягване на ключови теми.
Разделението на Реформаторския блок – или по-конкретно, напускането на ДСБ и създаването на Нова Република – наред със създаването на Да, България, върнаха дебата за дясното в България. Някъде в този дебат е и ГЕРБ. Какво обаче значи дясното, какво се приема за дясно в България и къде стои всяка от тези партии?
Що е то дясно – по света и у нас
В политологията десните партии са тези, които искат малка държавна администрация, малък контрол на държавата върху бизнеса, свободна търговия и ниски данъци. Към дясното обичайно се добавят и консервативни възгледи, но те не са напълно задължителни. В модерната политика, компасът за дясна партия е Републиканската партия в САЩ, която в момента е на власт, както и Консервативната партия във Великобритания, водена днес от Тереза Мей.
В България нещата не стоят точно така. Левите и десните в България са свързани с геополитически интереси. Така например БСП е лява партия, без значение, че въведе плоския данък (типична дясна политика). Тя е лява партия, защото е близка с Русия. ГЕРБ пък се води за дясна партия, защото е на теория близка с Европа. На практика обаче и двете партии пречат на бизнеса, вдигат данъци и водят лява политика. ГЕРБ могат да спорят за това, но вкарването на „данък уикенд“, предложенията за премахване на втория стълб на здравеопазването, раздуването на администрацията, както и радикалната централизация на България автоматично ги изключва от списъка с десни партии без значение как се наричат те самите.
Кой къде е – Реформаторски блок
Реформаторският блок, подобно на совите, не е това, което беше. От Реформаторския блок си тръгнаха най-активните политици от парламентарната група и въобще в миналото Народно събрание, сред които Радан Кънев, Мартин Димитров, Борис Станимиров и Петър Славов, които основаха Нова Република. В момента там върви продължителна трансформация, защото коалицията бе напусната и от партията НПСД, която се коалира с ДОСТ на Лютви Местан. Сега лицата на РБ са Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Петър Москов, който бе изключен от ДСБ.
От месец насам, Реформаторският блок говори за радикално дясна и консервативна промяна. Програмата, която се предлага – връщане на бежанци и въвеждане на мек образователен ценз – показва сериозна промяна в нагласите на коалицията. Въпросът обаче е, че както Кунева, така и Лукарски, Ненчев и Москов, допреди два месеца бяха министри в ключови министерства и не доведоха до никаква промяна в развитието на страната. Нещо повече – Петър Москов, който се заклеваше, че ще разбие монопола на НЗОК в страната, започна да работи в негова полза, което е далеч от всяка дясна политика.
Още по-големият проблем е нагласата на Реформаторския блок към ГЕРБ. Коалицията открито се обяви, че ще се коалира с ГЕРБ и вижда Бойко Борисов като партньор. Тогава защо някой да гласува за РБ, ако гласът му ще отиде в ГЕРБ? Защо просто не гласува за ГЕРБ? За съжаление, в участията по медии на лидерите на РБ, няма журналист, който да е задал този очевиден въпрос.
И тримата лидери на РБ са компрометирани и не оправдаха очакванията за промяна, които им бяха гласувани през 2014 г. Скандалите около турските ваксини, образованието, както и коалицията с „Глас народен“ на Светльо Витков допълнително обричат на неуспех остатъците от коалицията. За момента тя не може да бъде наречена по никакъв начин дясна, защото нейните лидери звучат като хора, които просто биха казали всичко, за да бъдат отново в парламента и няма гаранция, че не предстои поредна смяна на ценностите и хората в блока.
Да, България
Новият проект на бившия министър на правосъдието Христо Иванов – Да, България – е по-странен случай. За разлика от Нова Република и Реформаторски блок, те твърдят, че са "нито десни, нито леви". Разбира се, такъв случай в политиката няма и една партия винаги попада в категоризация. Възможността Да, България да не е нито лява, нито дясна, идва от опасенията, че там има хора с прекалено различни виждания по различен набор от теми.
Още по-сложно става положението, когато сметнем, че те са в коалиция със Зелените и ДЕОС – традиционно леви и крайнолиберални формации. В такъв смисъл, слагането на Да, България сред десните в България може да стане само по линия на геополитически нагласи, като те определено са към Европа. Това обаче не е достатъчно, защото то не показва идеи или ценности.
Според икономическия план на партията, излязъл в събота, тя предвижда изкореняване на корупцията, ускорен икономически растеж, по-малко администрация и прозрачност. Проблемът с партиите, които са против корупцията обаче е, че по начало няма партии, които да са „за“ корупцията. Друг проблем е, че в различни медийни участия, различни членове на партията говорят за различни политики. Засега Да, България определено не може да бъде наречена дясна партия, още по-малко консервативна. Това не е проблем, защото самата партия не иска да бъде такава, но не иска да се нарече и лява, защото в България левите партии се смятат за проруски.
Нова Република
Нова Република се състои от „отцепниците“ от Реформаторски блок, но в действителност са хората, които задържаха всичко хубаво от коалицията. В надпартийното обединение влизат Радан Кънев, Борис Станимиров, Петър Славов, Мартин Димитров, Трайчо Трайков и други. Някои от тях са по-леки в изказванията си, коментирайки, че са „център-дясно“, но повечето политики, предложени от Нова Република – децентрализация на общините, децентрализация на образованието, по-ниски ставки на ДДС за определени стоки, отпадане на данък уикенд, намаляване или премахване на социалните осигуровки за нарочно неработещи и т.н. – показват откровено дясна икономическа политика.
В консервативното пространство Нова Република е по-разнообразна, което не е задължително нещо хубаво. В ДСБ има както консервативно, така и по-либерално крило. Самата политика на ДСБ – основната част от Нова Република – винаги е била повече консервативна, като индикациите от Нова Република, Радан Кънев и Борис Станимиров са, че в това отношение линията ще става все по-твърда.
Въпреки че са най-обвинявани за „люспенето“ на дясното, Нова Република представлява единственият съюз около конкретни идеи и ценности. Надпартийното обединение дава възможност за развитие на една хомогенна партия, която да достига до все повече хора. Особено важно за това е да няма повече безпринципни коалиции на основата на етикети, както и налагането на нови лица, наред с избягването на останалите партии от Реформаторския блок, водени от бивши членове на НДСВ.
Ама защо не се обедините?
Най-често срещаният въпрос в последните няколко дни е „защо всички вие не се обединихте“. Ако не сте си отговорили от текста отгоре, накратко отговорът е един: това са напълно различни партии, съставени от хора с напълно различни виждания и морални ценности. Повечето от тях дори не се харесват и всякакво обединение между тях няма да трае дълго – то е плод на компромиси и ражда разочарования за всички но най-вече за избирателите.
Добър пример за разединението между гореспоменатите партии и личности, дори когато бяха на една страна, е гласуването за съдебна реформа, при което Христо Иванов бе оставен буквално сам на скамейката в Народното събрание, без подкрепа от другите министри от Реформаторския блок, които уж подкрепяха идеите му – Петър Москов, Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Николай Ненчев.
За да има обединение, трябва едните да си затварят очите за кражби и гоненето на постове от страна на Божидар Лукарски и Меглена Кунева, а когато се събират, да не си говорят за социална политика с Да, България, чиито учредители са доминиращо зелени или либерални хора.
За да просъществува такова обединение, е нужен моделът на ГЕРБ и НДСВ – в който всичко е обединено около един човек и коментирането на отделни политики е забранено, за да не се разбере, че всъщност партията не е наниз от ценности.
Разочарованието на някои хора идва от това, че двете формации с нагласа да се борят с корупцията - Да, България и Нова Република - не са сами. Това не може да бъде разглеждано като проблем. Напротив, това е крачка напред към един момент, към който всички трябва да се стремим - моментът, в който всички политически партии са против корупцията и парите под масата.
Към момента в България има само едно обединение, което може да твърди, че е традиционно дясно. Това е Нова Република. Останалото са просто лепене на етикети от страна на самите партии и медии. Те показват един много по-голям проблем – счупеният компас на българската политика, която се гради не на идеи, а на личности и любов към Европа или Русия.
