Компютри, компоти и откровени идиоти

Електронното гласуване продължава да поражда дебати
дори след убедителното гласуване "за" на референдума

Когато по средата на отминалото лято отпаднаха две от трите точки на референдума за промени в Изборния кодекс, бях разочарован. Наред с още много хора около мен. Сега си давам сметка, че тези промени по начало е нямало как да бъдат приети дори за гласуване от народа, така че в ретроспекция е цяло чудо, че електронното гласуване стигна до референдум, получи сравнително висока активност за подобно запитване и също така оглушително силен положителен резултат.

Смесената избирателна система е на теория хубава идея. Вероятно никога няма да разберем дали и на практика е такава, поне не и по нашите ширини. Хубава или не, тя нямаше как да бъде приета, защото тя, наред със задължителното гласуване, би променила прекалено много разпределението на партиите, по непредсказуем начин.

В месеците до референдума за електронното гласуване имаше пълно медийно и обществено затишие, говореше се само за местните избори, които пък от своя страна се ознаменуваха с ниска активност и най-вече – с най-скандалните и жълти предизборни кампании, които сме виждали досега. Поне масови такива.

В крайна сметка, почти два милиона българи казаха „да“ на електронното гласуване. Дали защото животът ни малко по малко става все по-електронен, дали защото се съмняваме вече в конвенционалното гласуване – няма значение. Електронното гласуване ще въведе някакви промени, а в момента такива са крайно наложителни.

Защо съм оптимист?

Изборният ден премина предимно в скандали, особено до средата на изборния ден – това, което изглеждаше като саботаж на референдума – служителите на избирателните пунктове не даваха бюлетини за гласуване на референдума без да си ги поискаш – по-късно се оправдаха с несъществуваща наредба на ЦИК. После стана още по-скандално, но относно местните избори и преброяването им, които тук няма да засягам, защото те най-общо затвърдиха статуквото и не промениха нищо.

Други скандали бяха „свалянията“ на няколко сайта – тенденция, която се запази и след референдума. Това, поне за мен, беше очевидно внушение, че „електронното не е сигурно“. Но ми изглеждаше като прекалено бедна режисура.

Въпреки всичко това, 70% гласове „за“, общо взето задължаваха и продължават да задължават Народното събрание да приеме електронното гласуване. На първо четене законът бе приет, което ме учудва, но на първо четене и съдебната реформа мина, така че аз лично не се радвам вече на победи на първо четене.

Инак на въпроса защо съм оптимистичен – защото това очевидно бе нещо, което почти никой в Народното събрание не искаше. И понеже живеем в една изкривена реалност, щом големите партии не го искат – най-вероятно сме на прав път. Те просто не обичат промени, а електронното гласуване би довело до такива.

Не били компоти, а компютри.

Най-силният аргумент срещу въвеждането на електронно гласуване, разбира се, е аргументът със сигурността на гласуването и евентуалното фалшифициране на данни.

Съмненията за фалшифициране на данни в България не са нещо ново, макар нито едни избори досега да не са били касирани. И в такъв смисъл, електронното гласуване бе нормално да се приеме с огромни съмнения, особено от по-застаряващото население на народа, което не се слави с особена компютърна грамотност.

Нека го кажа така – ако въвеждането на електронно гласуване се възложи на точни и сигурни хора, то ще бъде наред и ще свърши целите си. Ще даде възможност на много повече хора да гласуват – както от чужбина, така и такива, които нямат възможност да са на постоянния си адрес в деня на гласуване. Ако ли не – нещата ще са си такива, каквито са. И толкова.

Все пак, не си представяйте, че кода за електронно гласуване и защитите му (ако са направени добре) ще са като ПИН кода на телефона ви или паролата ви за скайп. Това е откровено идиотско мислене. Да, разбира се, че електронното гласуване крие рискове. Както и конвенционалното гласуване ги крие. Просто няма някакъв реален смисъл в аргумента „ми то всеки може да влезе“. Това са сложни компютърни кодове, а не Уикипедия, в крайна сметка. (Иначе този аргумент съм го чувал хиляди пъти, последно от един дядо, докато чаках на фонтана на „Сердика“.)

А и нещата няма как да продължават вечно с проблемите покрай броенето на гласове и протоколите. На изборите трябваше да въвеждам протоколи, като на сутринта през мен бяха преминали десетки килограми хартия – и всичко това за една малка община, каквато е Трън. Безумното положение в „Арена Армеец“ пък само потвърждава думите ми. Електронното гласуване би отстранило всички тези проблеми.

В такъв смисъл, по-добре да приемем електронното гласуване сега, защото до няколко години, то почти неминуемо ще е стандарт за Европа. При ежегодните избори във всички европейски страни рано или късно ще се вдигне врява и за безразборното пилеене на земни ресурси. При положение че навлизаме в Четвъртата индустриална революция, това е недопустимо.

И за край – друг голям плюс за електронното гласуване – поне според мен – това е един добър старт за това младите поколения да започнат да използват по-активно правото си на глас.

И да покажат на по-старите поколения, че компютрите и компотите все пак имат тук-таме някоя разлика.