Добре е да
започнем с това, че начинанието ни не е нито лесно, нито лесно „продаваемо“, но
би било глупаво да се дразним на пасивността на обществото, докато самите ние
не правим нищо, страхувайки се от провал. И да, провалът винаги е възможност. В
тези среди – особено голяма.
Но няма как да стоим ръце в джобовете. Поне не и докато страната ни е в подобна политическа криза (ако някой ви казва, че е „стабилен“, той определено не е стабилен или сигурен в себе си. Същото важи и за страната, която предполагаемо управлява) и особено в подобна медийна криза, която подкопава почти всякакви инициативи за активно общество.
Нека си поговорим за парадокси, защото идеята за това място в интернета е продиктувана предимно от такива.
Живеем в страна, в която министър-председател е човек, който дори не си прави труда да говори на правилен български език пред народа, който го е избрал. През годините е имало уникални изцепки от типа на „аз съм прост и вие сте прости“ или пък скорошното „двете каки“, които са примери за неуважение не само между властващата класа и електората, но и между самите институции. Големият проблем е, че сме 2016г. и всичката тази информация се препредава по вестници, радио, телевизия, социални мрежи и т.н. Превръща се в модел на подражание, в обществена норма. И в един момент, когато министър-председателя излезе пред камерите, вече си приел, че вероятно ще чуеш поредната политическа вариация на песен на Тони Стораро.
Живеем в страна, в която очакваме корупцията да се бори със себе си. Очакваме хора, които са силно зависими едни от други, които държат стотици фирми и се облагодетелстват по всевъзможни начини, да намерят начин да спрат да го правят. Затова стигаме до абсурди като този в България да има осъден един магистрат за корупция през последните две десетилетия, но политическата класа да обяснява, че няма нужда от такова нещо като съдебна реформа, всичко върви добре и държавата е стабилна.
Също така, държавата е стабилна. Искате промяна, искате нови избори? Защо клатите стабилността на държавата? (ако на някого от управляващата коалиция му направят облак с думи от последните интервюта, предполагам ще изглежда така)
Това впрочем е още един забавен (макар да разбирам, че щом вече намираме хумористичното в тези неща, сме приели гротеската на реалността) парадокс – държавата е стабилна, но вероятно за трети пореден път кабинет в България няма да изпълни мандата си. Това впрочем го каза и самият носител на стабилността, г-н Министър-председателят, днес. Но сега не можело да се отговори на нуждата от ново правителство, защото на държавния глава не му се съставял трети служебен кабинет.
Това е положението. Съвсем накратко. Хич не е розово и хич не го харесвам, но ако има едно нещо, което да ме успокоява, то е, че не съм сам.
Но няма как да стоим ръце в джобовете. Поне не и докато страната ни е в подобна политическа криза (ако някой ви казва, че е „стабилен“, той определено не е стабилен или сигурен в себе си. Същото важи и за страната, която предполагаемо управлява) и особено в подобна медийна криза, която подкопава почти всякакви инициативи за активно общество.
Нека си поговорим за парадокси, защото идеята за това място в интернета е продиктувана предимно от такива.
Живеем в страна, в която министър-председател е човек, който дори не си прави труда да говори на правилен български език пред народа, който го е избрал. През годините е имало уникални изцепки от типа на „аз съм прост и вие сте прости“ или пък скорошното „двете каки“, които са примери за неуважение не само между властващата класа и електората, но и между самите институции. Големият проблем е, че сме 2016г. и всичката тази информация се препредава по вестници, радио, телевизия, социални мрежи и т.н. Превръща се в модел на подражание, в обществена норма. И в един момент, когато министър-председателя излезе пред камерите, вече си приел, че вероятно ще чуеш поредната политическа вариация на песен на Тони Стораро.
Живеем в страна, в която очакваме корупцията да се бори със себе си. Очакваме хора, които са силно зависими едни от други, които държат стотици фирми и се облагодетелстват по всевъзможни начини, да намерят начин да спрат да го правят. Затова стигаме до абсурди като този в България да има осъден един магистрат за корупция през последните две десетилетия, но политическата класа да обяснява, че няма нужда от такова нещо като съдебна реформа, всичко върви добре и държавата е стабилна.
Също така, държавата е стабилна. Искате промяна, искате нови избори? Защо клатите стабилността на държавата? (ако на някого от управляващата коалиция му направят облак с думи от последните интервюта, предполагам ще изглежда така)
Това впрочем е още един забавен (макар да разбирам, че щом вече намираме хумористичното в тези неща, сме приели гротеската на реалността) парадокс – държавата е стабилна, но вероятно за трети пореден път кабинет в България няма да изпълни мандата си. Това впрочем го каза и самият носител на стабилността, г-н Министър-председателят, днес. Но сега не можело да се отговори на нуждата от ново правителство, защото на държавния глава не му се съставял трети служебен кабинет.
Това е положението. Съвсем накратко. Хич не е розово и хич не го харесвам, но ако има едно нещо, което да ме успокоява, то е, че не съм сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар