"България, моята страна" с поздрави от Ал Джазира

     В средата на миналия месец Ал Джазира излъчи един силно озадачаващ документален филм озаглавен „Bulgaria, my land“ (България, моята страна). Той стана популярен в социалните мрежи и срещна гневни критики у нас поради твърде необичайния и провокативен исторически наратив, който съдържа. Той разглежда в историческа перспектива проблемите на мюсюлманското малцинство в България от Освобождението до наши дни и се опитва да привлече внимание върху тях. Негативните реакции сред българите произлязоха от изказаните във филма провокативни исторически становища като например, че в края на 19-ти век населението на днешна България и на Балканския полуостров като цяло е било предимно мюсюлманско. Филмът достига до коментар на най-новата българска история, представя в положителна светлина Движението за права и свободи като основен бастион на мюсюлманското самосъзнание и правозащитник на мюсюлманите и представя Атака например като партия, която има широка обществена подкрепа сред българския етнос. Филмът се излъчва в цяла Европа и навсякъде другаде по света, където има достъп до уебсайта на Ал Джазира.

Като оставим настрана всякаква провокация на национална основа (понеже филмът цели именно такава) и оценим материала съвсем спокойно и интелигентно, редно е да анализираме внушенията му едно по едно и да направим нужните заключения.

Филмът поражда няколко основни впечатления у неспециалистите в областта, каквото е мнозинството от хора:

Към края на 19-ти век населението на Балканския полуостров е било повече от 50% мюсюлманско. Това твърдение e изказано от един противоречив и тенденциозен в своите възгледи професор - Джъстин Макарти, който е известен и силно критикуван от мнозинството свои колеги за редица ненаучни, проосмански твърдения, включително за това, че открито отрича османския геноцид срещу арменците, който днес цяла Европа е признала. Неговото твърдение не е подплатено с никакви статистически данни, но затова пък е изказано с такова спокойствие, че слушателите неспециалисти остават с впечатлението, че това е някаква общоприета теза.

Населението на България е било предимно турско. Това твърдение също не е подплатено с никакви източници, което е логично задължение на всеки, който изказва теза, която не е общоприета от историците. С него се ангажира професор Карпат, бивш преподавател в универститета в Уисконсин. Той заявява, че руските войски и "българските малцинствени банди" са упражнили геноцид над турците по време на Освободителната война, прокарвайки и още едно внушение - че българската нация е създадена изкуствено в хода на тази война. Премълчана и фактически отречена е 500-годишната история на българското освободително движение, както и над 700-годишната история на българската държавност преди османците изобщо да стъпят на европейския континент.

Създадено е от дикторския глас и впечатлението, че репресиите спрямо турците започват веднага след Освобождението. Историческата истина е, че турците не са били в по-неизгодно положение от всяко друго малцинство във всяка друга национална държава в Европа по време на пика на европейския национализъм (края на 19-ти, началото на 20-ти век). Великобритания или Франция не са правили изключение. Не е справедливо да се съди историята спрямо норми, създадени много по-късно – британците са затваряли бунтуващите се бури в Южна Африка в ранна версия на концентрационни лагери, а френската държава например надали е финансирала изучаването на матерния език от чужденци в публичните си училища по това време.

Друго внушение, на което трябва да се обърне внимание, е, че Балканските войни са били своего рода война за етническо прочистване и геноцид над турците. Не - Балканските войни са били борба на българи, сърби и гърци да изтласкат Османската империя от Македония и Тракия, където преобладавощото българско, сръбско и гръцко население е било репресирано от империята и също не е имало право на свои училища и богослужение. Автентичността на тази теза е отвъд съмнение в академичните среди.

Особено манипулативен става филмът, когато засяга централната тема за Възродителния процес и най-новата българска история. Тук трябва да маркираме няколко исторически неверни и политически тенденциозни твърдения.

Първо - във филма за незаконната комунистическа власт, която идеологически е отричала българския национализъм и идентичност, при това под строгата диктовка на Кремъл, се говори с израза "българското правителство", като по този начин се създава погрешното впечатление, че то е било независимо и че се е водило от някакви шовинистки мотиви в действията си.

Второ, изрично се казва, че "българите са искали да подменят мюсюлманските обичаи с християнски", което не може бъде вярно, тъй като комунистическата идеология е била атеистична и е преследвала еднакво всички вероизповедания - ако филмът беше дал трибуна и на други гледни точки, щеше да стане ясно, че българите още пазят спомена за преследването от страна БКП на хората, които са влизали, за да запалят свещ в църква и как не само мюсюлманското обрязване, но и християнските кръщения е трябвало да се правят тайно.

И трето, изключително политически тенденциозно е представена ролята на Движението за права и свободи. То е изобразено във филма като защитник на правата на българомохамеданите от едно агресивно настроено българско общество. Въпреки че тази партия е основана и до днес управлявана от хора, чиито публикувани досиета на агенти от ДС показват, че те доброволно са асистирали на репресивния апарат да открива и преследва техни инакомислещи мюсюлмански събратя, тази част от историята е напълно изпусната, което забива и последния пирон в ковчега на журналистическата етика на Ал Джазира.

Филмът дори не споменава, че „маргинализирната“ ДПС е участвала в сформирането на три български правителства от 89-та година насам, докато агресивни псевдонационалистически партии като Атака не са взимали досега участие в управлението. А това иде да покаже, че българското общество има по-висока политическа култура, отколкото му е отредена във филма.

Макар и регистрирана във Великобритания, Ал Джазира е дори по документи собственост на правителството на Катар. През годините е имало много критики от страна на други медии като британския в. "Гардиън" например, че редакционната политика на арабската медия не е независима. След като през 2009-та и 2010-та в предаването  „Шериат и живот“ с предполагаема аудитория от 60 милиона души в световен мащаб водещите изказаха остри антисемитски и антихристиянски призиви, определиха Хитлер като пратеник на Аллах и заявиха, че арабските държави трябва да се сдобият на всяка цена с ядрени оръжия, в. "Гардиън" не се стърпя и публикува коментар върху материал на Уикилийкс, според който американското разузнаване отдавна е открило пряка връзка между редакцията на Ал Джазира и геополитически интереси на Катар. Стремежът на медията към влияние върху компактни маси мюсюлмани навсякъде по света намери за последно израз през 2011, когато Ал Джазира откри клон в град Сараево, откъдето излъчва на сръбски за Босна, Хърватия и Сърбия.

Положителната новина е, че СЕМ ще сезира британския медиен регулатор и ще изиска налагането на глоба за пропагандния филм.