Образование за 2лв.

Началният текст на „История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, който в момента се изучава в шести клас, отпада от новата учебна програма. Липсват още емблематичните произведения „Хубава си моя горо", „Вятър ечи, Балкан стене" и „Къде си, вярна, ти, любов народна".

Това съобщение публикува в сайта си „Дарик” преди няколко дни. Предвиждат се промени в учебната програма по български език и литература от 2017/2018. Проектът е публикуван в сайта на МОН и е представен за обществено обсъждане за срок от един месец. Все още е под въпрос дали произведенията по литература ще бъдат изучавани в по-горните класове, или ще отпаднат окончателно. 

Припомням,че по подобен начин през 2013г. беше предложено да бъдат премахнати знакови произведения в националната литература като"Тютюн" на Димитър Димов, както и някои от произведенията на Ботев и Вазов. За щастие от Министерството на образованието тогава съумяха да направят анкета  между учителите, които реагираха адекватно, и промените останаха само като проект.

В интервю пред Нова телевизия директор на столично СОУ защити промените в учебната програма и коментира, че според него има „не опростяване, а по-скоро олекотяване на учебния материал, което е съобразено с днешните ученици, които са много по-различни от учениците на 90-те години”.

Тази сутрин в сутрешния блок на БТВ гостува заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева. Тя коментира, че вероятно учениците ще учат какво е написал Паисий в девети клас, т.е. на шестнайсетгодишна възраст. Стана ясно и това, че от програмата за пети клас отпадат"Даваш ли даваш. Балканджи Йово" и "Родна реч", което не значело, че  е забранено те да се изучават, а по-скоро така щяло да се даде шанс на учителите да проявят известна "креативност" в поднасянето и разнообразяването на материала, както и че учениците ще имат едва ли не привилегията те сами да се интересуват и дообразоват. "Вие не вярвате в българския учител"- това посочи в своя защита тя. Според г-жа Кастрева не бива да задължаваме учениците с изучаването на определени произведения, а по-скоро да им даваме възможността те сами да ги откриват и четат.

Ако преди седем години, когато бях в шести клас, ме бяхте попитали дали е по-добре да се махне „История славянобългарска” от учебния план по български език и литература, безспорно щях да отговоря положително. Паисиевата история е тежък и трудноразбираем текст за дванайсет-тринайсетгодишен ученик. Архаичната лексика и падежните форми са далеч от съвременния  български, с който сме свикнали.

Спомням си добре ваканцията между пети и шести клас и пълния списък с книги, които трябваше да прочета. „История славянобългарска“ беше първото произведение в него, а може би и най-сложното. Ако имах изобщо избор, нямаше и да си помисля да чета именно нея. Посветих й половината си ваканция, а ми оставаха още поне десет книги. Четенето беше трудно, вървеше бавно. Четях, после се връщах, препрочитах, осмислях, пак продължавах. Но я завърших. 

И не съжалявам. Защото  сега, седем години по-късно, мога гордо да кажа: „Да, аз знам какво пише в „История славянобългарска!”. Седем години по-късно, когато в университета говорим за началото на Българското възраждане и за първите периодични издания, за това кой и какъв е Паисий в развитието на българската култура, аз не гледам безучастно, а знам! За мен Паисий не е само „оня, дето го има на двата лева“. За мен „История славянобългарска” не е само някакво фиксирано словосъчетание, което някъде съм чула или случайно е попаднало пред очите ми в някой учебник по история.

Промяна в учебната програма трябва да има, но такава ли?

"История славянобългарска" е фундаментално произведение в българската литература, с което всеки ученик е необходимо да се е запознал преди шестнайсетата си година, ако не детайлно, то поне частично, но ползотворно.Нима се очаква, че две години по-късно, когато вече си пълнолетен гласоподавател, ще имаш реална преценка за своята национална идентичност, самосъзнание и политически възгледи? А не е ли това целта?

Разбира се, че днешните деца не са същите като нас, децата на Прехода. Глобализацията на света и развитието на модерните технологии безспорно са оставили своя отпечатък и върху образователната система. Необходими са обаче иновативни методи и интерактивно обучение, чрез които да се преподава, а не просто материята  системно да се опростява. Нуждата от съвременна и успешна методика в обучението е едно, но да не бъдат изучавани някои от стълбовете в българската литература и национална история, нещо съвсем друго.Какво точно според  мнението на уважаемия интервюиран г-н директор означава, че днешните ученици са „по-различни“? Иска по някакъв завоалиран начин да каже, че са по-глуповати? По-некадърни? По-трудно схващат? Не разбират от литература така, както ние сме разбирали преди седем години? Не могат да прочетат толкова произведения, колкото ние сме изчели?

Според предвидените промени в  учебния план са включени единайсет литературни произведения, от които три са лирически. Единайсет! За периода септември – юни или според програмата – 85 учебни часа, отделени само за литература. Грубо казано се пада по малко повече от едно произведение на  учебен месец. Наистина ли е толкова непосилно за днешните ученици да усвоят ТОЛКОВА материал?

Година след година все повече се убеждавам, че промените в образователната ни система не водят до нищо друго освен масово изпростяване на младите поколения или (нека го кажем по-напудрено) до тенденциозно „олекотяване” в знанията им.  Ако  по времето на „червения терор” след 9. септември българската интелигенцията е била изправяна пред Народния съд и безмилостно избивана, то ние, в началото на ХХIв., бавно, тактично и ефективно я възпираме изобщо да се оформи. А Паисий ще си остане просто едно лице на банкнота. Опс, монета.

Историята е доказала - прост народ лесно се управлява.