 |
| Мигрантските вълни будят множество чувства в европейците, но не всеки е свободен да изрази мнението си, без да бъде заклеймен. |
През декември,
по-малко от месец след терористичните атаки от 13-и ноември, U2 направиха два концерта в Париж, на втория
от които дори поканиха на сцената Eagles of Death Metal – групата, чийто концерт бе прекъснат от ислямските
екстремисти. Всичко по време на концертите вървеше добре – същински празник на
западния начин на живот. Всичко вървеше добре, поне докато Боно не заговори за
толерантността към имигрантите и как това е най-силното оръжие на Европа. Тогава всички в
публиката замлъкнаха.
Трудно е да слушаш про-ислямски и про-имигрантски призиви, когато по-малко от месец преди това, ислямисти са убили някой твой приятел или роднина, защото са неверници. Толерантността е хубава черта на западния свят, но не бива да е безгранична, защото между толерантността и слепотата все пак трябва да има граница.
Вече от близо година, в медийното пространство се пита въпроса „умира ли Европа?“. Разбира се, под „Европа“ се има предвид Европейския съюз, а въпросът бе зададен първо заради гръцкия финансов колапс, след което и заради миграционните вълни от Близкия изток.
Предвид мащабите на гръцкия проблем, той бе решен сравнително бързо – дължите пари? Ето ви още пари. Всичко това бе направено с една видима цел – да не се допусне излизане на Гърция от Европейския съюз. Излизане на държава от ЕС все още няма, съответно не се знае какви биха били последствията от това. Затова и от Брюксел на всяка цена държат както Гърция, така и Британия, която бе тръгнала по същия път (предстои референдум на 23-и юни, но правителството на Камерън вече активно застава зад идеята за оставане в Съюза).
Европейския съюз обаче вече е мъртъв. От икономическа гледна точка – не. От политическа – също не. Но от морална и идеологическа – да.
Британия и Гърция са по-малките проблеми. Те просто показват, че ако тръгнеш да излизаш, най-много да си спечелиш куп дивиденти, за да те задържат. Съюзът го е страх от неизвестното.
Голямото убийство на европейските ценности идва от миграционната вълна, или по-точно от темата за нея, по която никой няма право да говори нищо критично. Ако някой е критичен, то той автоматично бива нарочен за расист и ксенофоб, както и враг на демокрацията и глобализацията. Сякаш има нещо демократично в това милиони души да бъдат заселени на една територия, без никакъв дебат, референдум, дори неофициално допитване до народа.
Левите икономически и личностни идеи отдавна са завзели Западния свят, но за съжаление социалистическите идеи започват да достигат и свободата на словото. Чрез етикета „слово на омразата“ може лесно да се избегне всякакъв дебат на темата за миграцията, равенството между хората и разликите в културите, а междувременно медиите, в голямата си част, са крайно на страната на Меркел (най-силния глас „за“ имигрантите) и обкръжението ѝ.
Издания като Deutsche Welle (която по принцип е качествена медия с много добри коментари относно българската политика) особено лесно прекосяват границата между „журналистика“ и „пропаганда“, без да дават каквато и да било трибуна на ответното мнение. Съответно, за средностатистическия читател остава внушението, че някакви хора просто са се събрали да плюят имигрантите, защото са имигранти. Да не дава Господ да се заговори за несъвместимост на култури. Про-имигрантски позиция има и издание като The Economist, но съвсем не толкова крайно и без да дава позиция и на критиците. И докато The Economist говори за контролирано приемане на бежанци и евентуалното им връщане след края на войната в Сирия, подобни планове не се виждат в почти нито една друга европейска медия.
Веднага след етикетите идва и аргумента за глобализация. Глобализацията обаче изглежда като много едностранен процес, след като в арабския свят продължават гоненията на християни и евреи. Да крещиш „Алах акбар“ в сърцето на Европа е нещо допустимо, но едва ли поддръжниците на глобализацията биха опитали да се прекръстят в Близкия изток.
Съответно не си говорим за истинска глобализация, а за едностранно приемане от едни народи на други народи, които имат съвсем различни традиции, виждания за света, личността, женския пол, народи със съвсем различно ниво на плодовитост. Народи, които не се интересуват от това дали имаш икономическата възможност да отглеждаш деца – отглеждането на деца е самоцел и качеството им на живот в повечето случаи не е интерес.
В медиите дори не се споменава за опасността от преминаване на терористи чрез миграционните вълни. Дори терористите да са един на хиляда, опасността е огромна. Политическа реакция след разкритието, че атентаторите в Париж през ноември са второ и трето поколение имигранти също нямаше, защото това би означавало да се приведат аргументи срещу твърдението, че ислямската вяра е абсолютно мирна.
Европа забранява на жителите си да имат критично мнение. Диктувана най-вече от Германия, политиката се основава както на чувство за вина заради гоненията на евреите през Втората световна война и връщане на имиджа на Европа като забранена за външни култури територия, така и на страх от надигането на десни политически сили, които биха навредили на дългосрочния план на Европейския съюз, включващ не само заличаването на индивидуалните различия между хората, но и икономическото планиране на Европейския съюз, основан почти изцяло на леви идеи.
Европа е лява, а ако в Щатите бъде избран десен, републикански президент, тя може да се окаже на грешната страна на една по-тиха, неосъзната студена война.
Трудно е да слушаш про-ислямски и про-имигрантски призиви, когато по-малко от месец преди това, ислямисти са убили някой твой приятел или роднина, защото са неверници. Толерантността е хубава черта на западния свят, но не бива да е безгранична, защото между толерантността и слепотата все пак трябва да има граница.
Вече от близо година, в медийното пространство се пита въпроса „умира ли Европа?“. Разбира се, под „Европа“ се има предвид Европейския съюз, а въпросът бе зададен първо заради гръцкия финансов колапс, след което и заради миграционните вълни от Близкия изток.
Предвид мащабите на гръцкия проблем, той бе решен сравнително бързо – дължите пари? Ето ви още пари. Всичко това бе направено с една видима цел – да не се допусне излизане на Гърция от Европейския съюз. Излизане на държава от ЕС все още няма, съответно не се знае какви биха били последствията от това. Затова и от Брюксел на всяка цена държат както Гърция, така и Британия, която бе тръгнала по същия път (предстои референдум на 23-и юни, но правителството на Камерън вече активно застава зад идеята за оставане в Съюза).
Европейския съюз обаче вече е мъртъв. От икономическа гледна точка – не. От политическа – също не. Но от морална и идеологическа – да.
Британия и Гърция са по-малките проблеми. Те просто показват, че ако тръгнеш да излизаш, най-много да си спечелиш куп дивиденти, за да те задържат. Съюзът го е страх от неизвестното.
Голямото убийство на европейските ценности идва от миграционната вълна, или по-точно от темата за нея, по която никой няма право да говори нищо критично. Ако някой е критичен, то той автоматично бива нарочен за расист и ксенофоб, както и враг на демокрацията и глобализацията. Сякаш има нещо демократично в това милиони души да бъдат заселени на една територия, без никакъв дебат, референдум, дори неофициално допитване до народа.
Левите икономически и личностни идеи отдавна са завзели Западния свят, но за съжаление социалистическите идеи започват да достигат и свободата на словото. Чрез етикета „слово на омразата“ може лесно да се избегне всякакъв дебат на темата за миграцията, равенството между хората и разликите в културите, а междувременно медиите, в голямата си част, са крайно на страната на Меркел (най-силния глас „за“ имигрантите) и обкръжението ѝ.
Издания като Deutsche Welle (която по принцип е качествена медия с много добри коментари относно българската политика) особено лесно прекосяват границата между „журналистика“ и „пропаганда“, без да дават каквато и да било трибуна на ответното мнение. Съответно, за средностатистическия читател остава внушението, че някакви хора просто са се събрали да плюят имигрантите, защото са имигранти. Да не дава Господ да се заговори за несъвместимост на култури. Про-имигрантски позиция има и издание като The Economist, но съвсем не толкова крайно и без да дава позиция и на критиците. И докато The Economist говори за контролирано приемане на бежанци и евентуалното им връщане след края на войната в Сирия, подобни планове не се виждат в почти нито една друга европейска медия.
Веднага след етикетите идва и аргумента за глобализация. Глобализацията обаче изглежда като много едностранен процес, след като в арабския свят продължават гоненията на християни и евреи. Да крещиш „Алах акбар“ в сърцето на Европа е нещо допустимо, но едва ли поддръжниците на глобализацията биха опитали да се прекръстят в Близкия изток.
Съответно не си говорим за истинска глобализация, а за едностранно приемане от едни народи на други народи, които имат съвсем различни традиции, виждания за света, личността, женския пол, народи със съвсем различно ниво на плодовитост. Народи, които не се интересуват от това дали имаш икономическата възможност да отглеждаш деца – отглеждането на деца е самоцел и качеството им на живот в повечето случаи не е интерес.
В медиите дори не се споменава за опасността от преминаване на терористи чрез миграционните вълни. Дори терористите да са един на хиляда, опасността е огромна. Политическа реакция след разкритието, че атентаторите в Париж през ноември са второ и трето поколение имигранти също нямаше, защото това би означавало да се приведат аргументи срещу твърдението, че ислямската вяра е абсолютно мирна.
Европа забранява на жителите си да имат критично мнение. Диктувана най-вече от Германия, политиката се основава както на чувство за вина заради гоненията на евреите през Втората световна война и връщане на имиджа на Европа като забранена за външни култури територия, така и на страх от надигането на десни политически сили, които биха навредили на дългосрочния план на Европейския съюз, включващ не само заличаването на индивидуалните различия между хората, но и икономическото планиране на Европейския съюз, основан почти изцяло на леви идеи.
Европа е лява, а ако в Щатите бъде избран десен, републикански президент, тя може да се окаже на грешната страна на една по-тиха, неосъзната студена война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар