Неочакваното се
случи, а очакваното предстои. Бойко Борисов изглежда обръща гръб на Пеевски,
докато Европейската комисия е на път да раздели комплекта „България/Румъния“,
заради липса на развитие при първите и видими резултати (намиг-намиг) при
вторите.
И най-вероятно обръщането на Борисов срещу Пеевски е плод именно на изоставането ни спрямо северната ни съседка. Но едва ли изцяло Фактите обаче са ясни – ако Пеевски бъде премахнат, това няма да е нищо повече от козметична промяна, а междувременно румънците ще продължават да вдигат летвата.
За разяснение – откакто Румъния и България кандидатстваха да бъдат част от Европейския съюз, те винаги са били в комплект. Не само – преди десет години румънците бяха дори по-изостаналата държава. Да се говори за едните без другите бе многогодишно табу, което бе разбито от Жан-Клод Юнкер преди два дни.
За да стигнем до отговора на въпроса защо с два месеца закъснение държавата спря обществената поръчка за два лота на магистрала „Хемус“, която бе спечелена от фирми, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев, ще ни се наложи да погледнем няколко месеца назад. По-важен обаче е отговорът на въпроса защо вече трябва да се стремим не към това да сме Швейцария на Балканите, а една обикновена Румъния – бедна държава, ала с воля. Този отговор може да бъде открит само, ако се върнем поне десетилетие назад.
Двата въпроса са неизменно свързани. България ще продължи да бъде под мониторинга на Европейската комисия заради липса на резултати в борбата с корупцията. Делян Пеевски пък отдавна е нарицателно не просто за липсата на борба с корупцията, а на самата корупция. Тези, които му позволяват своеволията – също.
Преди два дни, Бойко Борисов неочаквано обяви в социалните мрежи, че лично е наредил на Лиляна Павлова да бъде спряна обществената поръчка за магистрала „Хемус“. Заради съмнения за оскъпяване на поръчката и връзки с Делян Пеевски.
Защо обаче Бойко Борисов прави това сега, а не го направи преди години?
Една от причините със сигурност е неудобната среща в Лондон между него и българските емигранти, които в прав текст го попитаха за връзката му с Делян Пеевски. Друга такава е доказателството за влиянието на Делян Пеевски в страната, след като на него и Ахмед Доган бе отказан достъп до Турция. Седмици преди това „Шпигел“ излезе с текст за Пеевски и покровителстването му от българските правителства, още няколко седмици преди това – поредния крайно негативен доклад на ЕК за липсата на борба с корупцията в България…
И не на последно място – огромната вероятност времето на Пеевски просто да е свършило. Ще си позволя да цитирам Татяна Ваксберг от Дойче Веле България, защото едва ли ще намеря по-подходящи думи:
„Ако правиш нещо нередно, гледай да го правиш скришно. Никой не е чел конституцията на гангстерите, но някак е ясно, че това е нейният член първи. Джебчия, чиято ръка в чуждата чанта е проследявана от няколко камери едновременно, може и да грабне портмонето, но със сигурност ще срещне проблем в кариерата си. Защото стане ли телевизионна звезда, няма как да се издигне до пират на седемте морета или разбойник-главатар.“
Десетки бивши кадри на ДПС говорят за партията като една корпорация, в която шефът е Ахмед Доган, а всички под него просто се борят за това да бъдат докоснати от насърчителната му ръка. Делян Пеевски направи впечатляваща визитка за крехката си възраст – може би прекалено впечатляваща. Такава, каквато вече е трудно да се скрие от медийния и обществен интерес.
В което обаче няма нищо оптимистично. Един си тръгва, друг ще дойде. Дори по-лошо – твърде вероятно следващият ще е далеч по-добре прикрит, с по-малко видима осанка (политическа, разбира се) от Пеевски. Не случайно много политици говорят за модели, а не за личности – те са заменяеми, но ако моделът остане същия, разлика няма.
Може би щеше да има нещо оптимистично, ако малко след обявлението на Борисов (съпътствано от предложение на Министъра на финансите за разсекретяване на документите по случая „КТБ“ – нещо, което самият той отказваше в последната една година), Жан-Клод Юнкер не заговори за пръв път открито за отдалечаването на Румъния от България и огромната възможност мониторинга върху първата да падне, поради постигнатите резултати в борбата с корупцията.
В България винаги е било така – когато чуеш нещо позитивно, се оглеждаш за нещо далеч по-голямо, но негативно.
Това, което не знаем, но можем да предположим, е, че Пеевски вероятно ще бъде сменен. От Борисов пък истинска промяна не се очаква – подобни сменяния на стратегията не са нещо ново за него и обичайно траят по няколко месеца. Въпросът е дали промяната се дължи на острата критика към него или на опасността от нови избори.
На фона на толкова много неща, за които може само да се предполага, има обаче едно сигурно нещо. България се провали. Провали се в това да пребори корупцията, провали се в това да използва европейските средства за задвижване на икономиката и вдигане на жизнения стандарт в България. Много партии говорят за това – за дребния човек, за неговите интереси, за доходите му и как на дребния човек не му пука за съдебни реформи, човекът иска хляб.
Рибата обаче се вмирисва от главата. И докато румънците са на път не само да отрежат главата на рибата, но и да излязат от детския басейн, наглеждан от Европейския съюз, ние продължаваме с промените на дребно, прекалено високомерни, че да вземем пример. Дано само скоро не се питаме „Кога ще ги стигнем албанците?“.
И най-вероятно обръщането на Борисов срещу Пеевски е плод именно на изоставането ни спрямо северната ни съседка. Но едва ли изцяло Фактите обаче са ясни – ако Пеевски бъде премахнат, това няма да е нищо повече от козметична промяна, а междувременно румънците ще продължават да вдигат летвата.
За разяснение – откакто Румъния и България кандидатстваха да бъдат част от Европейския съюз, те винаги са били в комплект. Не само – преди десет години румънците бяха дори по-изостаналата държава. Да се говори за едните без другите бе многогодишно табу, което бе разбито от Жан-Клод Юнкер преди два дни.
За да стигнем до отговора на въпроса защо с два месеца закъснение държавата спря обществената поръчка за два лота на магистрала „Хемус“, която бе спечелена от фирми, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев, ще ни се наложи да погледнем няколко месеца назад. По-важен обаче е отговорът на въпроса защо вече трябва да се стремим не към това да сме Швейцария на Балканите, а една обикновена Румъния – бедна държава, ала с воля. Този отговор може да бъде открит само, ако се върнем поне десетилетие назад.
Двата въпроса са неизменно свързани. България ще продължи да бъде под мониторинга на Европейската комисия заради липса на резултати в борбата с корупцията. Делян Пеевски пък отдавна е нарицателно не просто за липсата на борба с корупцията, а на самата корупция. Тези, които му позволяват своеволията – също.
Преди два дни, Бойко Борисов неочаквано обяви в социалните мрежи, че лично е наредил на Лиляна Павлова да бъде спряна обществената поръчка за магистрала „Хемус“. Заради съмнения за оскъпяване на поръчката и връзки с Делян Пеевски.
Защо обаче Бойко Борисов прави това сега, а не го направи преди години?
Една от причините със сигурност е неудобната среща в Лондон между него и българските емигранти, които в прав текст го попитаха за връзката му с Делян Пеевски. Друга такава е доказателството за влиянието на Делян Пеевски в страната, след като на него и Ахмед Доган бе отказан достъп до Турция. Седмици преди това „Шпигел“ излезе с текст за Пеевски и покровителстването му от българските правителства, още няколко седмици преди това – поредния крайно негативен доклад на ЕК за липсата на борба с корупцията в България…
И не на последно място – огромната вероятност времето на Пеевски просто да е свършило. Ще си позволя да цитирам Татяна Ваксберг от Дойче Веле България, защото едва ли ще намеря по-подходящи думи:
„Ако правиш нещо нередно, гледай да го правиш скришно. Никой не е чел конституцията на гангстерите, но някак е ясно, че това е нейният член първи. Джебчия, чиято ръка в чуждата чанта е проследявана от няколко камери едновременно, може и да грабне портмонето, но със сигурност ще срещне проблем в кариерата си. Защото стане ли телевизионна звезда, няма как да се издигне до пират на седемте морета или разбойник-главатар.“
Десетки бивши кадри на ДПС говорят за партията като една корпорация, в която шефът е Ахмед Доган, а всички под него просто се борят за това да бъдат докоснати от насърчителната му ръка. Делян Пеевски направи впечатляваща визитка за крехката си възраст – може би прекалено впечатляваща. Такава, каквато вече е трудно да се скрие от медийния и обществен интерес.
В което обаче няма нищо оптимистично. Един си тръгва, друг ще дойде. Дори по-лошо – твърде вероятно следващият ще е далеч по-добре прикрит, с по-малко видима осанка (политическа, разбира се) от Пеевски. Не случайно много политици говорят за модели, а не за личности – те са заменяеми, но ако моделът остане същия, разлика няма.
Може би щеше да има нещо оптимистично, ако малко след обявлението на Борисов (съпътствано от предложение на Министъра на финансите за разсекретяване на документите по случая „КТБ“ – нещо, което самият той отказваше в последната една година), Жан-Клод Юнкер не заговори за пръв път открито за отдалечаването на Румъния от България и огромната възможност мониторинга върху първата да падне, поради постигнатите резултати в борбата с корупцията.
В България винаги е било така – когато чуеш нещо позитивно, се оглеждаш за нещо далеч по-голямо, но негативно.
Това, което не знаем, но можем да предположим, е, че Пеевски вероятно ще бъде сменен. От Борисов пък истинска промяна не се очаква – подобни сменяния на стратегията не са нещо ново за него и обичайно траят по няколко месеца. Въпросът е дали промяната се дължи на острата критика към него или на опасността от нови избори.
На фона на толкова много неща, за които може само да се предполага, има обаче едно сигурно нещо. България се провали. Провали се в това да пребори корупцията, провали се в това да използва европейските средства за задвижване на икономиката и вдигане на жизнения стандарт в България. Много партии говорят за това – за дребния човек, за неговите интереси, за доходите му и как на дребния човек не му пука за съдебни реформи, човекът иска хляб.
Рибата обаче се вмирисва от главата. И докато румънците са на път не само да отрежат главата на рибата, но и да излязат от детския басейн, наглеждан от Европейския съюз, ние продължаваме с промените на дребно, прекалено високомерни, че да вземем пример. Дано само скоро не се питаме „Кога ще ги стигнем албанците?“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар