Тоталната война

Терминът „тотална война” в английския речник на Оксфорд е дефиниран като: „война, в която няма ограничения върху видовете оръжия, които се използват, териториите и бойците, които са включени или целите които се нападат, а законите на войната не се спазват”.

Познато ли ви е? Повечето хора не си спомняме Втората световна война, но днес сме въвлечени, във война с радикалния ислям, която споделя много от чертите й.

Да започнем с първия критерий – ислямистите не подбират оръжията, които използват. Самовзривяването на техните бойци нашпример не само е приемливо, но и напълно необходимо.

Вторият критерий  - за ислямистите няма територии или бойци, които да не са потенциална част от войната. Те нападат Франция и Белгия, както доскоро нападаха Англия и САЩ, като селектират, вербуват и обучават войници от всички краища на света. Неофициално те воюват с целия Западен свят.

Следващият критерий – целите, които могат да бъдат нападнати са неограничени. Медийни редакции, концертни зали, стадиони, търговски центрове, транспортни линии.

И последният, като че ли най-очевиден – законите на войната. Те не се интересуват от международното право или от конвенциите за хуманно третиране на военнопленници. Чест и уважение, това не означава нищо за тях. Това са все плодове на една цивилизация, която те ненaвиждат.

Първият човек, който „обявява” такава тотална  война е Йозеф Гьобелс през 1943 г.  Но тя е била и много различна в достатъчно отношения . Правила все пак е имало, въпреки ожесточението на конфликта, до последно са се взимали и разменяли пленници, а на фронта в Северна Африка англичаните и германците дори са уговаряли часове от деня, в които бойните действия да се прекратяват. Обсесията на нацистите свързана със средновековното германско рицарство и чест е намирала своето проявление на бойното поле и извън него. Дори в нацисткия наказателен кодекс (този член от него все още не е променен в Германия) убийството в гръб се е наказвало с особено тежка присъда. Колкото и да е трудно за вярване, въпреки нечуваната си жестокост, тази война не е излязла от контекста на европейската цивилизация и не е отрекла цивилизоваността като такава.

Днешната тотална война се води срещу нас без гореописания санитарен минимум човечност. Тя ни поставя на непознати досега бойни полета – театъра, стадиона, метрото – и превръща всички цивилни в редови войници. Нападат ни тайно, в гръб, на няколко места едновременно.

И ако в челния сблъсък на Втората световна война са победили онези, които са притежавали по-голяма численост и по-мощна икономика, то днес ние не можем да разчитаме на това предимство. То играе роля само в открит двубой. В подмолната война, която ни е обявена нашето икономическо развитие дори ни прави по-уязвими, защото имаме много повече какво да губим от тях. Те могат да правят евтини бомби от леснодостъпни материали, а единственото гориво което им е необходимо е фанатизма.

Те ще рекрутират войници сред разочарованите от нашето общество младежи, сираците на провалената интеграция, за които Европа е само мащеха. Ще се възползват от духовния вакуум в Европа, за да инфлитрират по-лесно учението си и да дадат цел и посока в живота на обърканите, мързеливите и отегчените, каквито у нас за съжаление не липсват. Те ще ни накарат да намразим свободата, която ни е направила толкова уязвими.

Точно това не бива да им позволяваме, там е нашият единствен шанс за победа. Да се справим с европейския духовен вакуум, да дадем на младежта по-висши цели от скъпи дрехи и новия модел айфон, да им дадем чувство за принадлежост към нещо велико, вместо отегчението и празнотата хора, чиито дом е супермаркета.

И в никой случай да не се отказваме от свободата си. Напротив,  нека се поне се обмисли например възможността да се разреши на хората да носят лично оръжие, нещо което наскоро вокалистът на Eagles of Death Metal, който преживя атентата в Батаклан предложи през сълзи в едно интервю. Тази практика има много успешно приложение в Швейцария и Чехия например. Нека се дебатира въвеждането на по-широки възможности за граждански арести, каквито открай време са приети във Великобритания, при строга законова рамка разбира се. Нека европейските държави да споделят не само граници и икономики, но и опит и добри практики. Защото във войната, която ни е обявена решаваща ще бъде тактическата, психическата подготовка и добрата комуникация – това важи за обикновените граждани със същата сила с която важи за полицията и институциите.

В условията на тотална война, както е казал Уинстън Чърчил, има само една възможност и тя е победа.

 „Победа на всяка цена. Победа въпреки целия ужас. Победа независимо колко дълъг и труден може да бъде пътя. Защото без победа, няма и оцеляване.”