Слави се самозабрави

След секунди Филип Станев ще скъса снимката на държавния глава в национален ефир

Слави Трифонов безспорно намери начин да е топ-тема на всекидневните разговори на българите в продължение на цяла година. От една страна с концерта си в края на миналата година, от друга страна с референдума, който е насрочен за тази есен. И в двата случая може да се каже, че разговорите за тези събития бяха с положителна нотка, но не същото можем да кажем за проявата на изключително лош вкус, направена преди дни в „Шоуто на Слави“. Тогава в национален ефир от сценаристите на шоуто беше скъсана снимка на Росен Плевнелиев, който, харесван или не, все още е президент на Република България.

При концерта на Слави от миналата есен противопоставянето беше между това дали събитието е „чалга“ или не, но все пак по-голямата част от хората са склонни да се съгласят, че бе добре да се покаже възможността националния стадион да бъде напълнен и от български изпълнител. При референдума има множество и различни мнения – дали това е популизъм, какво ще стане, ако всички гласуват с „да“ по всички точки, дали пак трябва да се задават вече гласувани въпроси, дали това не е първата крачка към влизането на Слави в политиката и т.н.

Всъщност всички тези точки заслужават свои отделни дискусии и статии. Но общото мнение за културата на референдумите в България е положително и не е сигурно доколко хората се радват конкретно на референдума на Слави или на идеята, че народът решава пряко каквото и да било. Вероятно отделна статия заслужава и нестихващата актуалност на Слави, поддържана от все още високите му телевизионни рейтинги след десетилетия на екран.

Това, което обаче на момента трябва да бъде осъдено, е поругаването на президентския пост. Защото докато Росен Плевнелиев е президент, той е преди всичко изпълняващ длъжността си и чак на второ място Росен Плевнелиев като личност. Представете си го така – ако подобно нещо се случи в САЩ, дори най-върлия тексаски републиканец ще скочи веднага. Не защото харесва Обама, а защото Обама е на първо място държавен глава и представител на американската нация и чак на второ място отделната персона Барак Обама.

Политически труп…?
Екипът на Слави побърза да окачестви Росен Плевнелиев като „политически труп“. Странен израз по адрес на човек, който само преди дни обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат като президент. В такъв смисъл, Слави и екипът му се опитват да си правят PR върху човек, който скоро няма да е политически труп, но ще е политически пенсионер.

Може да се приеме, че Росен Плевнелиев стана толкова удобна мишена за всички, които искат да си направят реклама на чужд гръб, че Слави бърза да си направи една последна, преди да му свърши мандата. Или поне така изглеждат нещата. Президентът през целия мандат се показва като прекалено възпитан за българската реалност човек, който никога не отговаря на нападките срещу себе си и плаща цената за това.

И макар не всеки да е съгласен с президентската реторика и действия през мандата, беше странно да се види подобен жест в „Шоуто на Слави“ дни след като Плевнелиев обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат – защото това е почти нечувано в рамките на България. Това последно действие, наред с организирането на референдум, връщането на немалко закони чрез вето и цялостен показ, че президентският пост не е толкова „за красота“, колкото се смята, би следвало да бъдат достатъчни, за да бъде един президент окачествен най-малкото като достоен. Но изглежда, не и в случая.

А какво точно иска Слави?
Забавно е, че много от последните действия на Слави могат да бъдат посрещнати с фразата „е нема такава държава“ – която уж е негова реплика. Росен Плевнелиев реши да даде някои от въпросите към референдума на Слави на Конституционния съд, което е логична стъпка в една правова държава, каквато Слави от край време твърди, че трябва да сме. И подобно действие не трябва да води до късането на ничии снимки в ефир.

Такива действия само затвърждават мнението, че Слави ще влезе в политиката – въпрос, който с времето се измени от това дали ще влезе, до това кога ще го направи. Но и с подобни действия Слави си играе с огъня и рискува да загуби инерцията си. Жестове като този преди дни могат да се тълкуват в най-добрия случай като „скандални“, но в същността си те са евтина сензация с много повече негативи спрямо президентския пост, отколкото дивиденти за когото и да било.

Рискът пред Слави е с всички тези игри не само да стане скучен и малко по малко да загуби сензационния ефект на кампанията за референдума, но и да се раздели с много от потенциалните си гласове – стотиците хиляди подписи (или съдби по негови думи), които според него желаят промяна. Тази промяна обаче не е задължително да носи лицето на Слави и екипа му и най-вече – би било тъжно, ако в представите им за промяна влиза поругаването на институциите, които те толкова усърдно повтарят, че липсват в България.