Терзин Калийски или Поетът в пияната тълпа

Винаги ми идва да пиша в най-неподходящия момент, когато хем съм затрупан с работа, хем нищо значимо не се е случило. Или иначе казано, ако Апокалипсисът е във вторник, в сряда Ной пуска голямата рибарска лодка, в четвъртък деветте ЦСКА-та влизат в А група, то аз ще пиша в петък. Но такава е и тя музата, отвеяна, като спортен журналист по БНТ.  И понеже "човек като си знае какво му е, само аз си знам какво ми е", скромно ще се опитам да предам на мен "кво" ми е.

В разгара на европейското и лятната есен (впрочем днес валя само два пъти), общественото внимание на интересуващия се българин бе грабнато от нещо различно от футболното кълбо.

В България изненадващо все още има хора, които четат (които не само го могат, но и го практикуват!). Поради тази причина имаме и няколко дузини издателства. Едно от които, щеш-не щеш ли, е и моето любимо издателство, защото издава юридическа литература, пък и е на удобно място. Та така де, в последната седмица се разигра скеч, лек словесен спаринг, между издателството и "златното перо" на българската литература, Терзин Калийски, за когото леля Мая от четвъртия етаж не беше чувала преди да се появи пиян рисуващ по къщите на детски дом и да заспи в национален ефир с бутилка вино в ръка. А и въпреки това, пак скоро ще го забрави.

Като средно интелигентен представител от "новите млади", аз макар и недетайлно съм запознат с художествения стил и лекото грациозно писане на Терзин Калийски - "Златното перо" се носи в редовете на поезията, така както камата на юбилея си, който, погледнат от птичи поглед, приличаше на движещи се бидони за зеле с еднакви фланелки (с изключения). Но обратно към Терзин. Очевидно от издателството, от неразбиране на творчески гении (шегувам се; има само един гений и това е той), отказали на Терзин последния проект. Казали му, че няма да издават нещо вече пускано. Абе накратко по български: „Господин К., да ни седнете на к-то“.

И това довело до гнева на поета, един съвременен Ботев. Сходството между личностите е на много нива, например:

Ботев – често пъти преследван от полицията, инициатор на революционни идеи, милеещ за свободата на България.
Калийски – преследван от полицията, инициатор на дребен огън (иначе казано плам) на площада.

Ботев – гений, неповторим стил на писане.
Калийски – непоправим стил на правопис и пунктуация. Извън всякакви рамки. Човекът абстракция.

Абе, общо взето една и съща личност, пренесена във времето.

Та, целия тоя скандал  разтърси личността на модерния четящ българин и най вече  разтърси личността на модерния български поет Терзин. Но малко хора изобщо се заинтересуваха за драмата на Терзин, понеже все още Съдебен спор е в ефир. Шоу, където хората се съдят, пред абсолютно истински съдия, а който твърди, че има липсващо звено в еволюцията, явно не е гледал предаването.

А в същото време, някъде по етажите на оная хубавата сграда в центъра на София, нашите момчета, "пулитицитье", #кой, #кои и #тесамите, може да дръпнат още два, три милиарда заемче. Я евро, я лева. Да си имат. За джобни. Защото както казва чичо Гошо, мъжа на сестрата на съседката от четвъртия етаж: "ни знам и ни ма интересува!". Приоритети.

Та така, днеска отново нищо не се случва, пък утре кой знае, може Терзин да пресече Дунава, по пример на своя предшественик, само дано не се връща. Ама той Божинката Валеринов си го е казал: "човек като си знае какво му е, само Терзин Калийски си знае кво му е!".