Кои са европейските шампиони в градския транспорт и колко струва билетчето при тях?

В края на миналия месец Европейската комисия награди победителите в конкурса за публичен транспорт, който беше част от EUROPEANMOBILITYWEEK. В него участваха над 50 града от цяла Европа, които трябваше да се съревновават  по това колко е модерен, достъпен и екологичен публичния им транспорт. София проби до втория етап на състезанието и влезе в челната десятка. Тройката финалисти обаче бе съставена от градове от Пиринейския полуостров – Мурсия, Палма де Майорка и Лисабон. За окончателен победител беше определена Мурсия. Този конкурс бе финализиран в разгара на все още нестихващото обществено недоволство у нас, насочено към покачилата се цена на билета за градския транспорт. Ето защо би било интересно и полезно да проучим как работи транспорта в градовете финалисти – с какво впечатляват те и какво можем да научим от тях?

Лисабон

За Лисабон са емблематични трамваите. Там те са нещо средно между транспортно средство и туристическа забележителност. Началото на  трамвайната система е положено още през 1872 година. Оттогава досега те се управляват от общинската фирма „Carris”. Тя днес стои начело и на целия наземен транспорт в града. През 60-те години Carris стартира програма, чиято цел е изцяло да замени трамваите с автобуси. През 90-те обаче интересът към трамваите е преоткрит в Лисабон, а и в останалата част от Европа. През последните 10 години основна стратегия на Carris e да бъде първенец в стандартите за безопасност и екологичност. След обновлението от 2005 година, всички превозни средства отговорят на стандарта „Евро 3” за изгорели газове, а през 2007 Carris подписва Европейската харта за пътна безопасност. През 2008 Лисабон е класиран на 8-мо място от EURONATURA по екологична отговорност. Единичният билет за автобус струва 1,80 евро,  а за трамвай – 2,85. Това се дължи най-вече на факта, че трамваите са по-скоро разглеждани като атракция. Метрото се поддържа от отделна фирма – Metropolitano de Lisboa. То е открито за пръв път през 1959 година с пари от „Планът Маршал”. Постепенно е разширявано през годините, докато през 2009 година всички линии не са свързани в завършена мрежа, дълга 43 километра. Единичният билет за метро струва 1,40 евро и работи до 1 час след валидирането, а дневният билет е 6 евро и трае 24 часа. Има карти, които важат както за Carris, така и за метрото. Цената им варира според това за 1, 2 или 3 месеца са и за кои зони на града са предназначени – централна част, квартали, предградия. Така цените на картите могат да бъдат от 35 до 67 евро. Пенсионери, ученици и различни категории социалнослаби могат да се ползват от между 25 и 60 процента намаление на всички карти. Статистиката показва, че 89% от пътуванията в Лисабон се извършват с карти, а само 11% с еднократни билети.

Мурсия

Мурсия спечели състезанието, защото постижението на градския транспорт в испанския град бяха пряко свързани с тазгодишната тема на конкурса – тя беше ориентирана към интермодалността на транспорта или иначе казано, неговата гъвкавост и възможност за лесни и евтини прекачвания. В Мурсия има три компании – Transport de Murcia, Tranvia и Latbus, които управляват сътветно градските автобуси, трамваите и автобусите с регионален обхват. За да изпълнят условията за интермодалност трите компании са разработили билети и карти, които да позволяват прекачване между различните видове транспорт. Еднократният билет струва 1,05 евро. Има „двуцветна карта”, която комбинира пътуване с автобус и трамвай и „трицветна карта”, която включва и пътувания из региона. Картите се зареждат със сума по желание, а пътуването с карта е 70 цента, а всяко прекачване добавя 45 цента. Има карти за семейства с деца, при които пътуването пада до 50 цента и има безплатно прекачване. Има опция и за месечна студенстска карта, която се предплаща с 20,40 евро и позволява неограничени пътувания. Превозните средства са последен модел автобуси „МАN” и микробуси „Мерцедес”, всички са оборудвани с климатици, а GPS система помага на шофьорите и събира информация, с която пътуванията да стават по-бързи и икономични. Общината е за свободно изтегляне и мобилно приложение, с което хората могат да проверяват движението на автобусите в реално време и да планират лесно маршрутите си.

Палма де Майорка

Палма няма типичен градски транспорт. Като островна туристическа дестинация, основен приоритет за Палма е да свързва града с всички други краища на острова, където има по-малки селца, курорти и плажове. Това се осъщестява чрез развита мрежа от първокласни пътища и автобуси. От единия до другия край на острова може да се пътува се еднократен билет за около 10 евро, тъй като цената силно зависи от разстоянието. Има обаче карти за редовно пътуващите, които могат да правят пътуването близо 10 пъти по евтино. Една възможност е Т20 – карта, която позволява 20 пътувания в рамките на една година. В зависимост от броя на прекачванията, цената на едно пътуване с картата може да е между 0,84 и 2,57 евро. Другият вариант е Т40 -  карта позволяваща 40 пътувания в рамките на 45 дни и отново в зависимост от броя на прекачванията едно пътуване може да струва между 0,63 и 1,93 евро. Във вътрешността на града има и метро с две линии и общо около 15 километра дължина. По принцип се смята, че смисъл от метро има в градове с над 1 милион души, но Палма не влиза в този стереотип. Цените на билетите зависят от избраната дестинация, като могат да достигнат до 5-6 евро. Интермодалните карти Т20 и Т40 обаче могат да бъдат използвани и за метрото, сваляйки в пъти цената на пътуването. Към тези намаления, младежите до 25 години, както и пенсионерите се ползват от принципно намаление 50%. Като още един бонус, притежателите на карти Т20 и Т40 могат да ползват безплатно велосипеди предоставени от общината.

Има ли правилна цена?

Трудно е да кажем каква цена на билета за градския транспорт е справедлива. Оказва се например, че цената на билетчето в Лисабон възлиза на около половин процент от минималната работна заплата там, а в Мурсия е малко повече от една десета процент. В същото време 1,60 лв. е около 0,4 процента от минималното възнаграждение у нас. Което показва, че цената не е неадекватна на европейските. Качеството обаче е. Средната възраст на машините все още е много висока, а климатиците и GPS навигацията са научна фантастика. Междувременно се опитваме да следваме европейска тенденция, като повишаваме цената на единичния билет, за да стимулираме употребата на карти. Преди да направят това обаче, в Испания и Португалия са създали достатъчно богат избор от карти за потребителя, които да отговорят на неговите нужди от гледна точка на време, прекачвания и смяна на видове транспорт. По-модерни машини, по-голяма гъвкавост и по-голям избор за потребителите трябва да бъде стратегията на градския транспорт у нас – конкретните примери за добри практики са лесно достъпни в интернет. Нужно е само желание.