"Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може
би е края на началото...." – Лондон, 1942 г., Уинстън Чърчил.
"Когато трябва да пеем, ще пеем, когато трябва да правя референдуми, ще правя референдуми, когато трябва да правя секс, ще правя секс." – София, 2016 г., Слави Трифонов.
Сигурно сега се питате, какво общо имат тези два цитата, или "к‘во праи тоя Чърчил, Щъркел, или к’ъв е, до Слави?". Да, на пръв поглед между тези два цитата общо няма. А и между епохите общо няма – та Чърчил произнася тези думи след победата на фелдмаршал Монтгомъри при Аламейн. И за съпоставка - Слави, след референдум, на границата от успеха.
Е да, наистина, дълги години са изминали от онази победа, от жестоката война. И може би, между изказванията общо няма, между личностите също. Единият е признат лидер, доказал се вече политик, другият е някакъв британец (тук сега смях). Единият е водил предаване, с много гости и музика и.... Другият е бил начело на Великобритания по времето на някаква си там Втора световна, ама отдавна.
Защо изобщо се прави съпоставка? Когато Чърчил изговаря тези думи, много негови сънародници, много хора по целия свят вярват, че идва краят. Краят на войната, на делението, на дискриминацията. Но Чърчил успява да прозре, че краят е далеч, далеч от неговото време, че макар Германия скоро да капитулира, разделение ще има, и светът няма да бъде единен, както и в последствие става. Че това е само началото.
И днес, десетилетия по-късно, ние сме само в началото. Макар да не водим (все още, може би) световна война, нито да сме империя (Balgariq na Tri moreta), пред нас като нация предстоят тежки времена. Времена съпътствани от много трудности, от вътрешни и външни заплахи. Въпреки високата избирателна активност, обединението около референдума, не следва автоматично победа над разделението. Въпреки че сме единни в случая, ние отново оставаме на различни „фронтове“, макар и не военни. Избори, които затвърждават разделението, вместо да се борят с него. Игри след първи тур, борба за подкрепа - „Р.Р. взима тея на Калфин и ДПС, Ц.Ц. взима тея на Трайчо, делим си националистите.“ Изобщо, за каква победа на единния български народ става въпрос, господин Трифонов?
"Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател" -Уинстън Чърчил.
Вчера беше направено и още едно разделение. Разделение между „простолюдие“ и „интелигенция“. Между „средния“ и „несредния“ избирател. И за мен това е престъпление - защото интелектът не се измерва в мерни единици, а родолюбието в интелект.
Колкото и напоследък конституцията да беше поругавана и отхвърляна, защото видите ли, тя, именно тя, лошата конституция е виновна, че хората нямат лев за хляб, не факта, че гласуват за едни и същи задници (ама без никакво извинение), та все пак тя, конституцията, определя равни права. Равенство на човека с трети клас и на този с 15 висши, равенство пред закона, равни права и задължения. Самият Слави се определи от страната на неинтелигентните (не ме изненадва, откровеността и добрата самооценка са страхотни качества, браво!). Защитник на поруганите, заплютите маси, спасител на бедните, самият той бивайки богат. И десет минути след това каза, че трябвало да има образователен ценз за гласуване. (Според него това трябва да бъде минимум средно образование.) Е, добре де, господин Слави, сега нали Вие сте от странатата на, цитирам Ви, „неинтелигентните“, които трябва да строшат оковите на жестоката и тиранична Конституция, а сам слагате ценз на гласуване?
Не ме разбирайте погрешно, аз лоши чуства към водещия нямам. Сам смятам, че българинът трябва да покаже, че нужда от промяна има. Но каква? Ще се опитам да го обясня така, народно:
Когато ЦСКА-то, (което и от деветте да е), падне, кого обвинявате - футболистите или правилата във футбола? Или когато свирят срещу Левски дузпа, съдията ли псувате, или неизвестните, измислили правилото.
Или речено по-другояче - когато в гимназията изписвахте по страница с формули, търсейки „X”-а, и достигахте до грешен отговор, критикуваха теоремите, или критикуваха вас?
Българино, не търси вината във формулата, защото макар и да има нужда от промяна, не тя е причината ти да живееш бедно. Не тя създава корупцията, не тя затваря болници. Защото врагът на Чърчил е бил ясен и именно за това е победен. А врагът, срещу когото те убеждават да се бориш, е илюзорен, не преследвай вятърни мелници.
"Когато трябва да пеем, ще пеем, когато трябва да правя референдуми, ще правя референдуми, когато трябва да правя секс, ще правя секс." – София, 2016 г., Слави Трифонов.
Сигурно сега се питате, какво общо имат тези два цитата, или "к‘во праи тоя Чърчил, Щъркел, или к’ъв е, до Слави?". Да, на пръв поглед между тези два цитата общо няма. А и между епохите общо няма – та Чърчил произнася тези думи след победата на фелдмаршал Монтгомъри при Аламейн. И за съпоставка - Слави, след референдум, на границата от успеха.
Е да, наистина, дълги години са изминали от онази победа, от жестоката война. И може би, между изказванията общо няма, между личностите също. Единият е признат лидер, доказал се вече политик, другият е някакъв британец (тук сега смях). Единият е водил предаване, с много гости и музика и.... Другият е бил начело на Великобритания по времето на някаква си там Втора световна, ама отдавна.
Защо изобщо се прави съпоставка? Когато Чърчил изговаря тези думи, много негови сънародници, много хора по целия свят вярват, че идва краят. Краят на войната, на делението, на дискриминацията. Но Чърчил успява да прозре, че краят е далеч, далеч от неговото време, че макар Германия скоро да капитулира, разделение ще има, и светът няма да бъде единен, както и в последствие става. Че това е само началото.
И днес, десетилетия по-късно, ние сме само в началото. Макар да не водим (все още, може би) световна война, нито да сме империя (Balgariq na Tri moreta), пред нас като нация предстоят тежки времена. Времена съпътствани от много трудности, от вътрешни и външни заплахи. Въпреки високата избирателна активност, обединението около референдума, не следва автоматично победа над разделението. Въпреки че сме единни в случая, ние отново оставаме на различни „фронтове“, макар и не военни. Избори, които затвърждават разделението, вместо да се борят с него. Игри след първи тур, борба за подкрепа - „Р.Р. взима тея на Калфин и ДПС, Ц.Ц. взима тея на Трайчо, делим си националистите.“ Изобщо, за каква победа на единния български народ става въпрос, господин Трифонов?
"Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател" -Уинстън Чърчил.
Вчера беше направено и още едно разделение. Разделение между „простолюдие“ и „интелигенция“. Между „средния“ и „несредния“ избирател. И за мен това е престъпление - защото интелектът не се измерва в мерни единици, а родолюбието в интелект.
Колкото и напоследък конституцията да беше поругавана и отхвърляна, защото видите ли, тя, именно тя, лошата конституция е виновна, че хората нямат лев за хляб, не факта, че гласуват за едни и същи задници (ама без никакво извинение), та все пак тя, конституцията, определя равни права. Равенство на човека с трети клас и на този с 15 висши, равенство пред закона, равни права и задължения. Самият Слави се определи от страната на неинтелигентните (не ме изненадва, откровеността и добрата самооценка са страхотни качества, браво!). Защитник на поруганите, заплютите маси, спасител на бедните, самият той бивайки богат. И десет минути след това каза, че трябвало да има образователен ценз за гласуване. (Според него това трябва да бъде минимум средно образование.) Е, добре де, господин Слави, сега нали Вие сте от странатата на, цитирам Ви, „неинтелигентните“, които трябва да строшат оковите на жестоката и тиранична Конституция, а сам слагате ценз на гласуване?
Не ме разбирайте погрешно, аз лоши чуства към водещия нямам. Сам смятам, че българинът трябва да покаже, че нужда от промяна има. Но каква? Ще се опитам да го обясня така, народно:
Когато ЦСКА-то, (което и от деветте да е), падне, кого обвинявате - футболистите или правилата във футбола? Или когато свирят срещу Левски дузпа, съдията ли псувате, или неизвестните, измислили правилото.
Или речено по-другояче - когато в гимназията изписвахте по страница с формули, търсейки „X”-а, и достигахте до грешен отговор, критикуваха теоремите, или критикуваха вас?
Българино, не търси вината във формулата, защото макар и да има нужда от промяна, не тя е причината ти да живееш бедно. Не тя създава корупцията, не тя затваря болници. Защото врагът на Чърчил е бил ясен и именно за това е победен. А врагът, срещу когото те убеждават да се бориш, е илюзорен, не преследвай вятърни мелници.
И още едно последно нещо.
„Бългaрия е толковa достойнa зa увaжение, колкото бездомно куче!“- думи, приписвани, ако не и изречени от Чърчил. Думи, допълнени от тези, които безброй години тъпчат и унижават българския народ.... За тях аз не искам да губя време. Искам само скромно да кажа следното:
Господа управляващи, България я има от 1300 години, макар и неистово да се опитвате, няма как да я „закриете“, дори с вашите грабителски умения.
Госпожи и господа българи, макар отраснал в бурното време на прехода и на промените, аз съм горд от своята принадлежност. Макар за скромния си житейски път да съм бил разочарован повече от веднъж, аз обикнах мястото, където съм роден. От малък се влюбих в историята, литературата, природата. Имах възможност да си тръгна, но останах. Бъдете и вие горди, дори в момента България да е доведена до нивото на бездомното куче на Европейския съюз. Бъдете горди с това което е било, независимо от упреците, от критиките. Вървете с гордо вдигната глава по улиците на красивите ни градове, из цялата ни красива родина. Не защото не живеете добре, не защото системно ви грабят. А защото сте повече от тях, защото сте българи, а България я е имало и ще я има. Победете не илюзорните врагове, а преодолейте врага в себе си, само той дели нас, нашата малка родина, от величието. Прескочим ли себе си, прескочим ли послушанието, което ни втълпяват, тогава и само тогава ще има победа, но този момент още не е дошъл, господин Трифонов. Не закони трябва да борим, а хора.
Както и преди толкова много години, след речта на Чърчил, пред сънародниците му британци, така и днес пред нас, българите, предстоят тежки, несигурни времена. Времена, които ще изпитат нас като народ и нация. Но аз вярвам, че дори притиснат в ъгъла, българинът има шанс, защото винаги е бил победител. Не оставяйте двеста и четирийсе или триста задръстеняка, или колкото щат да са, да Ви убедят в друго. Макар и с мъки, ще я прескочим и тая трудност.
"Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человечеството. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…" - Любен Каравелов
„Бългaрия е толковa достойнa зa увaжение, колкото бездомно куче!“- думи, приписвани, ако не и изречени от Чърчил. Думи, допълнени от тези, които безброй години тъпчат и унижават българския народ.... За тях аз не искам да губя време. Искам само скромно да кажа следното:
Господа управляващи, България я има от 1300 години, макар и неистово да се опитвате, няма как да я „закриете“, дори с вашите грабителски умения.
Госпожи и господа българи, макар отраснал в бурното време на прехода и на промените, аз съм горд от своята принадлежност. Макар за скромния си житейски път да съм бил разочарован повече от веднъж, аз обикнах мястото, където съм роден. От малък се влюбих в историята, литературата, природата. Имах възможност да си тръгна, но останах. Бъдете и вие горди, дори в момента България да е доведена до нивото на бездомното куче на Европейския съюз. Бъдете горди с това което е било, независимо от упреците, от критиките. Вървете с гордо вдигната глава по улиците на красивите ни градове, из цялата ни красива родина. Не защото не живеете добре, не защото системно ви грабят. А защото сте повече от тях, защото сте българи, а България я е имало и ще я има. Победете не илюзорните врагове, а преодолейте врага в себе си, само той дели нас, нашата малка родина, от величието. Прескочим ли себе си, прескочим ли послушанието, което ни втълпяват, тогава и само тогава ще има победа, но този момент още не е дошъл, господин Трифонов. Не закони трябва да борим, а хора.
Както и преди толкова много години, след речта на Чърчил, пред сънародниците му британци, така и днес пред нас, българите, предстоят тежки, несигурни времена. Времена, които ще изпитат нас като народ и нация. Но аз вярвам, че дори притиснат в ъгъла, българинът има шанс, защото винаги е бил победител. Не оставяйте двеста и четирийсе или триста задръстеняка, или колкото щат да са, да Ви убедят в друго. Макар и с мъки, ще я прескочим и тая трудност.
"Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человечеството. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…" - Любен Каравелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар