Реквием за един президент: Плевнелиев в думи и действия (част II)

Сценаристът от "Шоуто на Слави" малко преди да скъса снимката на президента.

България започва 2015 г. с ново правителство, което прави сериозни заявки за постигане на висок икономически растеж и подобряване благосъстоянието на населението, които да се реализират в резултат на планирани дълбоки реформи в някои от водещите сектори. Тогава Плевнелиев неведнъж се изказва в подкрепа на повечето от мерките, които новите управляващи предлагат, и от тогава насетне в изказванията му винаги присъстват призиви – на първо място - за полагане на по-сериозни усилия за провеждане на всеобхватна съдебна реформа. Президентът се обявява също и за дълбока промяна и осъвременяване на концепцията за средното и висшето образование, които да допринесат за това младите хора да бъдат по-конкурентни на пазара на труда. Той говори често и за сериозната необходимост от антикорупционно законодателство и реални постижения в борбата с корупцията на най-високо равнище. В изпълнение на ангажиментите на България в НАТО държавният глава инициира разговори и впоследствие постига консенсус сред управляващите за предоставяне на повече бюджетни средства за отбрана и постепенно модернизиране на остарялата техника, с която в момента армията разполага. Целта, заложена от Алианса и подкрепяна от Плевнелиев, е плавно бюджетът на България за отбрана да достигне 2 % от БВП до 2020 г. 
В това направление през 2016 г. са направени няколко сериозни стъпки напред.

Плевнелиев успява да постигне съгласие, макар и крехко, сред политическите сили за провеждането на референдум за изборните правила. В оригиналния вариант въпросите в допитването са три и се отнасят до въвеждането на задължително гласуване, на по-отчетлив мажоритарен елемент в изборните процедури и за въвеждане на възможност за гласуване по електронен път. С не особено ясни аргументи Народното събрание отхвърля първите два от въпросите и провежда референдума с един въпрос съвместно с местните избори през октомври 2015 (въпросът е „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“). На референдума отговор „да“ печели с внушителна преднина, но при 39%-ова активност вотът на гражданите не обвързва народните представители с приемане на решението.

Денят на референдума и местните избори тогава ще се запомни и с масираните хакерски атаки срещу сайтовете на ЦИК, МВР и ГРАО, като малко по-късно и сайтът на президентството се срива. В свое изказване Плевнелиев заявява, че в тези кибератаки съзира много добре организиран опит да бъде дискредитирано електронното гласуване. Той отнася случая към ДАНС и изисква разследване, което до ден днешен не е произвело резултат. Седмици по-късно той дава интервю за британското издание Independent, в което изразява съмнения, че Русия стои зад атаките и обвинява Москва, че „води хибридна война на Балканите“. 

По това време от мандата си Плевнелиев прави и няколко много важни назначения в областта на правосъдието и сигурността. През февруари 2015 г. по предложение на ВСС той назначава за председател на Върховния касационен съд (ВКС) съдия Лозан Панов. Той впоследствие открито изразява реформаторските си възгледи относно съдебната власт и с острите си критики към замесените в скандала „Яневагейт“ и предишното ръководство на Софийски градски съд (СГС). През настоящата година е един от малцината членове на ВСС, които призовават за разследване по добилия печална известност случай с SMS-а, изпратен до премиера от член на съвета. След като новото мнозинство в парламента връща в ръцете на държавния глава правомощието за назначаване на председател на ДАНС, Плевнелиев назначава на този пост Димитър Георгиев, по-рано зам.-министър на МВР в кабинета „Борисов 1“, на мястото на Владимир Писанчев, поставен от БСП и ДПС без много шум след оттеглянето на Пеевски. В сектор сигурност президентът прави още едно назначение - за главен секретар на МВР е посочен Георги Костов, който наследява Светлозар Лазаров, също назначен от предишното правителство. И двете „полицейски“ назначения се осъществяват по предложение на министър-председателя.

Също през миналата година Плевнелиев отново прави изявление от името на България на Общото събрание на ООН по отношение на новия Дневен ред на организацията. Той присъства и на Срещата на върха на страните от ООН в Париж, където е подписано важното споразумение за нова световна политика спрямо климатичните промени. Една от най-забележителните признания, които Плевнелиев получава, е Наградата за европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа за 2015 г. за своите „изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите“. За съжаление всички тези важни политически решения и събития, които Плевнелиев реализира по това време, са помрачени от внезапната смърт на най-големия му син Филип през лятото на същата година.

През 2016 г. Плевнелиев предприема повече действия като представител на България на международната сцена. През май в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург той произнася „изключително смела реч“ по думите на председателя на ЕП Мартин Шулц. В нея той засяга най-значимите актуални конфликти и събития като гражданската война в Сирия, бежанската криза в Европа, терористичните атаки във Франция и Белгия и, не на последно място, погазването на международното право от Русия с анексията на Крим. Аплодисменти се чуват от залата, когато в коментара си за украинската криза той заявява: “For me Crimea is Ukraine, and for me Ukraine is Europe” („За мен Крим е Украйна и за мен Украйна е Европа“). Въпреки че на европейско равнище тезите, които Плевнелиев защитава в речта си, срещат широко одобрение, ден след речта му бившият председател на БСП Михаил Миков възмутено коментира в интернет, че за пореден път е изпитал „неудобство, че този човек представлява и олицетворява България пред външния свят“. Ето как за българските социалисти Плевнелиев може да бъде срам за българската нация, а в същото време той да получава приветствия за думите си от един от най-видните европейски социалисти Мартин Шулц.

Във вътрешнополитически план Плевнелиев упражнява правото си на вето върху спорните изменения на Изборния кодекс, които ограничават избирателните права на сънародниците ни в чужбина. Бъпреки това ветото му е преодоляно в пленарната зала. Не връща за ново разглеждане измененията в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но подкрепя исканията на протестиращите граждани да бъдат отменени въведените глоби за къмпингуване на по-малко от 100 м от брега. Той заявява, че ще сезира Конституционния съд по този проблемен въпрос, но не го прави, тъй като съвсем скоро забраната е отменена от парламента. Президентът обаче сезира КС по друг тема - за обявяване на противоконституционност на три от въпросите на инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум, като искането му е уважено от съда и въпросите в крайна сметка отпадат. Още преди съдът да се е произнесъл, личността на президента е нагло поругана от един от сценаристите на „Шоуто на Слави“, който в ефир демонстративно скъсва негова снимка, заявявайки, че не знае „защо го наричат този човек президента Плевнелиев“ и че държавният глава е „един политически труп“.

На национално ниво през 2016 г. той започва също и дискусии с политическите лидери за изграждане на нова стратегия за развитие на България до 2030 г., като организира и срещи със студенти за дебат по темата. Застава зад спорното решение на Министерския съвет за издигане на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, като на среща с нея в Ню Йорк ѝ засвидетелства подкрепата си.  Завърнал се в страната, малко след това той отправя официално обръщение до нацията, с което обявява, че няма да участва в президентската надпревара наесен „поради лични причини“. Съвсем наскоро в може би едно от последните си ТВ участия той призова прокуратурата да провери твърденията на Цветан Василев, които той даде в интервю пред „Капитал“ в Белград, където пребивава от 2 години.

Специално внимание заслужават усилията на Плевнелиев за „нов прочит“ на комунистическия режим у нас, за осъждане на престъпленията на комунистите в страната и категорично отхвърляне на романтичната представа, която се гради за социализма в днешни дни. Той търси това чрез подробното му изучаване в средните училища и организиране на образователни събития, които детайлно да запознаят младите хора с българската история от този период. С името си той застава зад всички реализирани инициативи, насочени в тази посока, и подкрепя усилията на групата народни представители, която отправя петиция до образователния министър Меглена Кунева за включване на определен набор събития от историята на социалистическа България в учебните планове.

Така изглежда приключва мандата на Росен Плевнелиев. Докато получаваше множество покани за официални посещения и акламации от международната общност за действията си като президент, той сякаш не можа да се пребори за общественото доверие и да спечели подкрепата на мнозинството граждани в България. Но със сигурност сега, в края на неговия мандат, е времето да си зададем въпроса каква е желаната от нас фигура, която да бъде обединител на нацията и да ни представлява в международните отношения. Какви очаквания имаме от бъдещия заместник на Плевнелиев? С какво да бъде по-различен от него? Моята надежда е новият президент на страната ни да наследи неговото политическото поведение, способността му да води конструктивен диалог с всички и да заема принципни позиции, от които да не се отмята. Защото Росен Плевнелиев бе като президент всичко друго, но не и просто онзи добре облечен мъж, който на всеки 31. декември, докато ние правим обратното броене до Новата година, стои и ни говори от екрана. 

Списък с наградите и отличията на президента Росен Плевнелиев