Реквием за един президент: Плевнелиев в думи и действия (част I)

В началото на януари следващата година от кабинета на „Дондуков“ 2 ще си тръгне Росен Плевнелиев. Тук свършва всичко, което знаем, че със сигурност ще се случи с президентската институция в България. Поради все още неизвестното име на кандидата на ГЕРБ, е трудно да се предположи с точност кой би заменил Плевнелиев, но това ни дава удобно време, в което да осмислим какво точно свърши Росен Плевнелиев по време на мандата си. Клишираното определение „противоречива фигура“, което често се поставя като етикет на мнозина политици, може би дълго време ще се появява в съзнанието на широката общественост, когато стане дума за него.

Като предприемач и основател на една от първите строителни компании в България, която участва в работата по мащабни проекти в Германия, Росен Плевнелиев приема поста министър на регионалното развитие и благоустройството през лятото на 2009 г. Като пряк ръководител на изграждането на широко оповестяваните от правителството на Бойко Борисов големи инфраструктурни проекти – автомагистралите „Тракия“, „Марица“, „Люлин“ и „Струма“, разширяването на софийското метро, Околовръстния път на столицата и строежът на „Дунав мост 2“ – Плевнелиев се радва на най-висок рейтинг сред министрите според социологическите проучвания. Може би именно това предполага неговото издигане за кандидат-президент от структурите на ГЕРБ през есента на 2011 г., когато заедно с тогавашния министър на правосъдието Маргарита Попова убедително побеждава кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Силната подкрепа, която Плевнелиев получава лично от Борисов, се оказва определящо обстоятелство за това той да бъде възприеман като „президента на ГЕРБ“ и „човека на Бойко“ през почти целия му мандат и за автоматичното асоцииране на неговите решения с пряката воля на Борисов. Времето показа колко вярна всъщност е била дебелашката констатация на премиера, който през 2011 г. едва започваше серията от изборни победи срещу БСП: „Всички видяхте, че това беше партиен вот. Който и да бяхме извадили, щеше да бие“.

Плевнелиев започва мандата си без гръмки изявления, но с професионален екип и конкретно очертани приоритети, заложени в синхрон с програмата „България 2020“ - първата установена стратегическа рамка за цялостно развитие на страната, в чието съставяне той участва като министър. Като президент в началото Плевнелиев е по-скоро плах и несигурен, за разлика от неговия предшественик Първанов, което веднага алармира на противниците му, че той е слаб и податлив на провокации. Първият повод за вълната от лични нападки срещу него, която се развихря в един определен кръг от медии, е отсъствието на първа дама до него – съпругата на президента Юлиана Плевнелиева отказва да бъде редом с него в неговия нов политически път.

Разбира се, дълго време звучат циркулиращите тогава версии, според които тя му изневерява или че тя не го подкрепя и иска да го напусне. Напрежение и повод за критика към Плевнелиев тогава става и отказът му да се премести със семейството си в президентската резиденция „Бояна“, което той обосновава с нежеланието си да обвързва своето семейството със държавническия пост, който е поел, и да не променя изцяло начина на живот на съпругата и децата си. Връщам лентата назад към тези детайли с цел да посоча генезиса на провокациите и обидите, с които Плевнелиев беше обсипван, и да защитя твърдението, че медийният му образ на мекушав и страхлив президент, когото никой не взима на сериозно, започна да се гради още преди той да е направил каквито и да е политически действия като глава на нацията. Не след дълго той придоби и крайно неуважителното прозвище „президентчето“, тълкувано в смисъл на усмихната пионка, от която нищо не зависи.

През 2012 г. във вътрешнополитически план Плевнелиев, съгласно конституционните си правомощия, участва в сериозните кадрови размествания, които се случват в съдебната власт. По предложение на новосформирания Висш съдебен съвет и със скритото одобрение на Борисов, президентът назначава Сотир Цацаров, по това време председател на Окръжен съд Пловдив и определян като магистрат с безупречна репутация, за главен прокурор на Републиката. Навярно тогава мотивите за това назначение са изпълнени с реформаторски очаквания за промени в държавното обвинение, които по-късно по една или друга причина не се реализират. През същата година Плевнелиев депозира своите номинации и за попълването на новия състав на Конституционния съд (КС). По време на официалната церемония по встъпване в длъжност на новите конституционни съдии, на която по Закона за Конституционния съд задължително присъства и държавния глава, Плевнелиев демонстративно напуска залата, когато идва ред да се закълне Венета Марковска, силно компрометиран магистрат, който е подозиран в корупционни практики и конфликт на интереси като съдия във Върховния административен съд. Против номинацията ѝ постъпват и сигнали от Европейската комисия (ЕК). С това си действие на практика Плевнелиев блокира нейното назначаване, отказвайки да я легитимира като член на КС, и тя не поема новия си пост.

2013 година е може би най-тежката за Плевнелиев като президент. Издигналото го правителство подава оставка под обществения натиск на февруарските протести и от бившия министър се очаква да назначи политически необременено служебно правителство, което да организира и проведе честни избори за ново Народно събрание. Плевнелиев посочва за министър-председател Марин Райков, външнополитически експерт, заемал длъжности в МВнР и изпълнявал дипломатическа мисия като посланик във Франция (понастоящем той е българският посланик в Италия). В кабинета са включени и други известни специалисти като днешния министър на правосъдието Екатерина Захариева и Илиана Цанова, която е била част от управленските органи на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В правителството влизат и популярни личности като плувецът Петър Стойчев за министър на младежта и спорта и актьорът Владимир Пенев за министър на културата. Освен това, в началото на 2013 г., след продължителна инициатива на БСП, президентът назначава провеждането на първия в модерната история на България национален референдум - за изграждането на АЕЦ „Белене“ (поставеният въпрос е „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“). На допитването повече гласове събира отговор „да“, но при много ниски нива на активност (20.2%).

С идването на власт на кабинета "Орешарски" и знаменития 14 юни 2013 г., когато парламентът назначава Делян Пеевски за председател на ДАНС, след като са променени изискванията в Закона за ДАНС точно така, че те да съвпадат с портфолиото на Пеевски, Плевнелиев произнася решително обръщение, в което обявява, че сваля доверието си от новата власт и подкрепя хилядите протестиращи в техните искания за оттеглянето на Пеевски от поста.  Това отключва „вълна от гражданско недоволство“ срещу него от лагера на контрапротестиращите, които изразяват силното си недоволство от това, че той е взел страна в един политически спор, когато според Конституцията той трябва да бъде обединител на нацията.  Така съвсем скоро още един медиен етикет започва да се наслагва върху образа на Плевнелиев – „президентът разединител“.

Всъщност обаче Плевнелиев се държи точно като обединител и балансьор дори в най-тежката политическа обстановка, като редовно свиква Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), където събира лидерите на парламентарно представените партии с цел да образува смислен диалог между тях по важните национални въпроси. След това назначение президентът на няколко пъти връща за повторно обсъждане в Народното събрание приети закони, за които смята, че са плод на незадълбочен анализ и необосновани мотиви, напр. Закона за държавния бюджет за 2014 г., Закона за МВР и Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,  според който за придобиването на собственост върху земеделска земя са необходими повече от 5 години „установеност“ на физическите и юридическите лица в България.

Настрана от вътрешните проблеми, Плевнелиев излиза на международната сцена през септември същата година, като произнася реч пред Общото събрание на ООН. В нея той остро осъжда атаките с химическо оръжие спрямо цивилни от страна на подкрепящите режима на Башар Асад сирийски военни.

През 2014 г. Плевнелиев отново има много работа в осигуряването на диалог между политическите сили и отново му се налага да състави служебен кабинет, след като правителството на Пламен Орешарски подава оставка в края на юли. Новото правителство е оглавено от проф. Георги Близнашки, който по това време е едно от популярните лица, включили се в подкрепа на протестите срещу управлението на БСП и ДПС. Освен отново Захариева и Цанова, в това правителство Плевнелиев включва и други специалисти като Румен Порожанов за министър на финансите, Даниел Митов като външен министър и Христо Иванов, който още тогава започва подготовката на стратегия и законови промени в контекста на широко дискутираната по-късно съдебна реформа. Популярни лица отново са избрани за министри на спорта и културата – шампионката по шорттрек Евгения Раданова и проф. Мартин Иванов. 

Когато е необходимо, Плевнелиев използва правото си на обръщение, за да изрази становище по актуален вътрешен проблем или казус. През 2014 г. и в годините след това Плевнелиев неколкократно се изказва по отношение на фалита на КТБ, като призовава да бъде извършена независима проверка и всичко, констатирано от нея, да бъде публично изнесено и предоставено на вниманието на гражданите. Малко по-умерени са изказванията му за проекта „Южен поток“ – Плевнелиев признава неговата голяма стойност за България като възможност за солидни доставки на синьо гориво, но изисква проектът да бъде изцяло съобразен с изискванията на Европейската комисия и правото на Европейския съюз.

Характерен белег на неговата реторика е убедеността за неизменното външнополитическо сътрудничество на България с евроатлантическите партньори, съобразяване с препоръките и изпълняване на ангажиментите, посочени от Брюксел, както и спазване на демократичните процедури при всички вътрешнополитически решения. В речите си той често включва като основен аргумент и посока за развитие описания от Васил Левски идеал „за чиста и свята република“. Това става видно и от осъдителните му изявления спрямо Русия по повод анексирането на Крим и поддържането на сепаратистите в източна Украйна - позиция, която той застъпва още от самото начало на конфликта и защитава открито и до днес. Антируските позиции на Плевнелиев и подкрепата му за наложените от ЕК икономически санкции спрямо Русия му навличат системни критики от опозицията в ляво, съпътствани с обвинения, че по този начин той работи против националния интерес на страната ни. Позицията на президента по отношение на бежанския проблем също е еднозначна и категорична – за единно решение на кризата, постигнато на най-високо равнище в ЕС, без нито една страна да бъде оставена сама да предприема действия срещу потока от мигранти, който достигна Европа в последните години.