ЙОЛО. Или...

YOLO

(ЙОЛО)

Или Йордане обичай Лилето (Павлова) и общината (софийска)

Напоследък има един доста популярен израз, абревиатура, абе в смисъл едни четири букви дето няма тиинейджър в момента по света, дето да не си ги повтаря, в общи линии нещо като съвременен Карпе Дием, само че не точно. И ако за различните тийнове по света YOLO има някакво всевъзможно значение, то е редно да се вгледаме в българското такова, или иначе казано „не си живял като пълноценен българин, ако не си изживял това“.

Честно казано, ние сме толкова различни, колкото можем само ние да сме, но въпреки всичко все още живеем под един покрив, на едно море (извинявай, Симеоне), под 3 власти (които в никакъв, просто в никакъв случай, нямат нищо общо), един президент, както и нещо като единен език, въпреки че ако бургазлия попадне във Враца, ще му е нужен толкова преводач, колкото и в Уганда. И именно понеже сме толкова различни, може да пропусна някое и друго изключително важно нещо, което трябва да изпиташ докато си жив в България, ако изобщо това може да се нарече живот и ако това има нещо общо с България. Въпреки всичко YOLO! Така де - ЙОЛО!

Разбира се, перспективата, през която моята особа вижда света, е на дете от деветдесетте, което няма абсолютно никаква идея от това дали хлябът е бил 20 ст., просто защото по мое време под левче не е падал, Тодор Живков съм го виждал само в учебниците, а до шести клас си мислех, че Жан Виденов е написал капитан Немо. И именно през призмата на дете на прехода, аз видях един различен свят, свят на промени, влизане в различни международни обединения с гръмки имена, виждах и динамичните промени на новото време като столичанин, прекарал целия си живот в бетонния кафез. И за да не си помислите, че съм разглезен гражданин, ще започна с:

#ЙОЛО 1. Да копаеш доматите на село - всъщност тук включвам всякаква работа от този тип - защото априлската ваканция никога не ми е трябвала така или иначе, и без това по цял ден ми се копаеха домати, а лятото си умирах да бера малини и касис, просто защото си е забава.

#ЙОЛО 2. Сърми в кутии от сладолед. Да. Любимо усещане на всяко дете е да намери кутия от сладолед в хладилника, но любимо усещане на българския подрастващ е да намери стадо пълнени чушки в кутия от ванилов сладолед. И без това е вреден.

#ЙОЛО 3. Люпенето на семки по улиците. Детските градини. Местата за обществено ползване. Тук ми се искаше да изляза от детството. И някак ми се получи. Относно семките, това или е народопсихология, или някакъв от ония балкански вируси, но, заклевам се, виждал съм хора да белят семки и в театър. И като цяло това си е един такъв процес, без, разбира се, на някой да му хрумва, че е съвсем възможно беленето на семки в градския транспорт, в Борисовата градина, на езерото Ариана, или на току-що ремонтирания/реновирания паваж еди-къде си. Пороци.

#ЙОЛО 4. Всеобхватност на знанията. Ако в света имаше такъв брой експерти, какъвто има в България, Люксембург щеше да спечели Студената Война, Северна Корея може би щеше да е открила всички тези нанотехнологии (като компютри, смартфони или каквито и да е било телефони в тая връзка, телевизори, още някой друг Ким Че Бум Че Пляс!). И ако по някакъв начин това ви се струва нелепо, то никога (и блазе ви) не сте спорили със сънародник. За каквото и да е. Защото ако го чуете да говори, бай Иван общака е експерт по геополитика, чичо Митко разбива от воле икономическата криза, Слави е политик и т.н.

#ЙОЛО 5. Гратис. Тук няма какво много да се каже. Аванта. Ако си типичен българин (и можеш да докажеш българското в себе си поне до Иван Асен две, ако не и до Аспарух), то със сигурност го караш бая често на аванта. От „к‘во левче за тоя рейс бе, ‘сички са крадци“, до „абе на гости не се ходело с празни ръце, за к‘во иначе отивам на гости“, до „я некой да черпи цигара.“ Е, тука вече можем да проследим родствена връзка до 681-а:  „абе я идвай тука, не ми се лигави, византийска била тая земя…“

#ЙОЛО 6, 7, 8… Псевдоносталгичност. Нихилизъм. Изключителна изобредателност в псуването. Ако сте мъж, даже и жена над 36 и никога, ама никога в живота си не сте употребявали някои от следните изречения - „то при Тошо не беше така“, „ти знаеш ли, че аз ходих на осем почивки годишно, по 68 ст. всяка“, „а едно време с два лева колко неща можеше да си вземеш от магазина - месо, хляб, бира, моркови – па сега има камери и не става“, значи трябва пак да проверите коляното си, защото явно не води към България. Относно въпроса с нихилизма, никога не съм чувал българина да лее сълзи по падналите братя (все пак всички сме хора) в Либия, Ирак, Тунис, Сирия. Нихилизмът дори опира до крайности –  „к‘ъв Париж съм аз бе, някой сложи ли си профилна „аз съм Индиго?“, а?“. Ако има едно нещо което обаче коренно те отличава от братята европейци, то това със сигурност е божественото умение да псуваш по всякакви начини, за всякаква родствена връзка, че и неродствена такава. Псуваш във Виена толкова, колкото и на село, даже малко повече, да не би да те сбъркат, че си от другаде. Ти псуваш идиотите на пътя, толкова колкото и фризера, пред изумения поглед на семейството си, псуваш Европейския съюз, депутатите, заплатите им. И най-важното – правиш го толкова финнно, с такава лекота, че ако псувнята ти беше балерина, със сигурност щеше да е в Болшой. (Театъра. Не водката.)

Има и десетки други неща, които ако си истински българин трябва да направиш, иначе целта на раждането и цялостния ти престой тука е бил абсолютно безмислен. Въпреки всичко, горе главата и напред към пълно вдетиняване! Все пак, наистина живееш само веднъж. А ти си извадил късмета да е в България. ЙОЛО!!!